Isang beer pa po! Или как у нас да поръчаме „Още една бира, моля!” на филипински

Защо ви е в България да знаете филипински? Защото има проблем с кадрите. И той е с повишена трудност, особено в туризма. Дори се говори за „внос” на работна сила: от Молдова, Украйна, даже от Филипините. От една страна, има Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Има приета Нова европейска програма за умения. Втората е по повод статистиката, че на 70 милиона европейци липсват адекватни умения за четене и писане. Още по-голям брой имат слаби умения в областта на цифровите технологии, както и ниска математическа грамотност. Това ги излага на риск от безработица, бедност и социално изключване. От друга страна, сред висококвалифицираните млади европейци, голям брой работят на позиции, които не отговарят на техните заложби и стремежи. А през това време 40 % от европейските работодатели твърдят, че не им достигат кадри с нужните умения, за да се разраства бизнесът и да има иновации. Съществуват още много други документи, статистики, концепции за решения на проблема, но и противоречия между образователната система и бизнеса. Какво, междувременно, прави третата страна - туристът, потребителят на крайния продукт? Когато тръгнете на път по работа или на ваканционно пътуване, отсядате в хотел, хапвате в заведение, избирате спа процедури, искате обслужването да е както трябва. Персоналът да е добре обучен, както на теория, така и на практика, с високи професионални умения и общочовешки добродетели. Откъде работодателите да намерят такива кадри? От учебните заведения? Не само най-добрите завършващи колежани и студенти предпочитат да си уредят трудови ангажименти в чужбина. Заминават и младежи с по-посредствени резултати. Разчитат да трупат опит. Мечтаят един ден да имат собствен хотел, ресторант или друг обект. А у нас строителството в туризма не спира. Въпреки презастроеното Черноморие, инвеститорските апетити не са далеч от мисълта да повторят модела в планините. Новите обекти допълнително ще засилят дефицита на кадри. Още отсега проблемът е толкова сериозен, че все по-упорито бродят слухове за внос на персонал от трети страни. На какъв език ще говорят с българите в собствената им родина? Доколко знаят чужди езици, за да обслужват гостите от други държави? И ако са наистина толкова квалифицирани, няма ли скоро също да се ориентират към някоя географска точка по света, където заплащането е по-високо? „Не правете повече инвестиции в ново строителство! Инвестирайте в хората!” Все по-често призивът се повтаря по време на професионални срещи в туризма.
Вече знаете как у нас да поръчате още една бира, на филипински: Isang beer pa po! Ето и друга полезна дума Mabuhay. Произнася се „мабухай”. Означава „наздраве!”, също на филипински. За всеки случай... Докато се реши въпросът за кадрите в родния туризъм.
В предаването „А сега накъде?” чуйте позициите на Станислав Новаков и на Димчо Тодоров.