Първите стъпки на българското кино

Киното в България има история - да се надяваме, че има и настояще, а най-вече бъдеще, и тази история е любопитна с всички онези малки неща, които създават големия културен и социален разказ. Вероятно с наскоро отшумялата 100-годишнина от българското кино се появиха изследвания, които обръщат внимание тъкмо на тези първи стъпки в развитието на киното в България, а конкретно и в София. За столицата разказва книгата на д-р Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915)” - едно крупно изследване, което по детайлен начин описва първите години от развитието на киното в главния български град. Обърнато е внимание на първите пътуващи прожекционисти, на първите киносалони, кинооператори и механици и т.н., и т.н. - неща, които са непрестанно интересни, защото са взрени в българската културна история. Книгата на д-р Петър Кърджилов завършва с 1915 година - годината, смятана за началото на българското филмопроизводство с продукцията на Васил Гендов „Българан е галант” и е истински красиво съвпадение, че почти по същото време Българската национална филмотека издаде спомените на може би най-горещия ентусиаст на българското кино - първопроходеца Васил Гендов, както и мемоарите на съпругата му Жана Гендова. Две във всички случаи мащабни събития и в областта на киното, и в областта на книгите, и в областта въобще на българската култура, на които предаването „Премълчаната история” се чувства длъжно да отдели подобаващо внимание. Защото българската културна история - това е най-важната българска история. Че е така, ще стане ясно на 11 януари с първото за тази година издание на предаването. Гости ще бъдат д-р Петър Кърджилов и директорът на Националната филмотека Антония Ковачева.