Две западноевропейски страни са във фокуса на българското художествено образование в края на XIX - началото на ХХ век и те са не Франция и Великобритания, както би могло да се очаква, а Италия и Германия. Особено два града заемат ключово място в това естетическо обучение – в Италия Торино, центърът на Пиемонт, в Германия – Мюнхен, столицата на Бавария. Това определено ни изправя пред въпроса дали по някакъв начин тези три исторически факта: Франция и Великобритания като не чак дотам предпочитани дестинации, Италия като желана и Германия дори като още по-желана не оформят в българското изобразително изкуство определени развития, които и се разминават, и се успоредяват с европейските и световни процеси. Отговор на този въпрос търсим с д-р Анжела Данева, преподавател в Нов български университет, и д-р Владимир Димитров от същия университет. Дойде реч също за един прочут български художник, чийто 200-годишен юбилей повдигна спорове сред изкуствоведските среди – Димитър Добрович от Сливен, учил в Гърция и Италия и почти целия си творчески път прекарал в Рим. Наскоро в НБУ беше издаден сборник с изказвания от конференцията, посветена на художника. Целта на това издание на предаването „Премълчаната история“ е да се покаже как българските художници и се учат, но и творчески претворяват наученото от своите учители, превръщайки се на свой ред самите в учители и образци. Нещо, което непрестанно трябва да напомняме, а не да се задоволяваме с мисълта, че българското изкуство било вторично. Нищо подобно, историческото му развитие показва други неща: едно истинско съзидателно развитие, мощно и гениално.
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..
2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..
Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..
В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците. Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg