Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

След осемгодишна съдебна сага един баща вече е със сина си

БНР Новини
Захари Генов, Йордан Тодоров, Анелия Торошанова и Венцислав Александров (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Росица Михова

Венцислав Александров, разведен баща на седемнадесетгодишо момче, което от около година вече живее с баща си, припомня казуса, неколкократно обсъждан в предаването „Законът и Темида“: „Благодарен съм на предаването, че ми помогна да вляза в контакт с други родители и с неправителствени организации. След развода бащите имат много сходни проблеми и се подпомагаме взаимно, след като не получаваме помощ от институциите. Имахме срещи в Народното събрание и на други места. В законодателната рамка има проблеми. Злоупотребява се със Закона за домашното насилие. Самият аз бях белязан като насилник с лош родителски капацитет. След осемгодишна борба успях да докажа, че мога да осигуря на детето си по-добри условия за израстване и развитие. Психологически експертизи доказаха, че детето иска да живее при мен и че аз съм в състояние да се грижа за него.“

Йордан Тодоров, председател на Фондация за защита правата на децата: „Това е традиционен случай в нашата държава. След развода често следва обвинение в домашно насилие. Институциите често доусложняват проблема, свързан с родителските права.“

Адвокат Васил Попов: „Институциите не работят адекватно, не правят вярна оценка на състоянието на детето и родителския капацитет. Често социалните работници подават невярна информация.“

Адвокат Маргарита Сълова: „Невинаги майката е с по-добър родителски капацитет на отглеждащ родител. Има случаи, в които при бащата има по-добри условия – по-добри финансови възможности, възможност за грижа от неговите родители. Върховният съд се е произнесъл, че при разбирателство между развеждащите се родители може да има споделено родителство.“



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Околийски, управляващ офиса на СЗО в България

Доц. Околийски: Пандемичната умора води до неспазване на мерките

Броят на случаите на Covid-19 в света се е увеличил през миналата седмица с над 2,8 милиона души, което е най-големият ръст от началото на пандемията, показват данни на Световната здравна организация. 2569 нови случая на Covid-19 са регистрирани у нас през изминалото денонощие. Това е най-голямата бройка установени случаи на заболяването на..

публикувано на 28.10.20 в 12:07

Просвещението е повече от образование

Кому са нужни будителите във време, в което всички са грамотни, образовани и квалифицирани като работна ръка? И вероятно за да отговорим на въпроса, трябва да вникнем в разликата между образованост и просветеност – на това навежда разговорът с философа Тодор Тодоров. " Просвещение е мръсна дума в съвременния свят. Свикнали сме с клишето, че просвещението..

публикувано на 28.10.20 в 11:34
Д-р Пламен Димитров

Д-р Пл. Димитров: Има ясни индикации за масова и отричана колективна невроза

Как от екзистенциалната тревожност – страховете за здравето и живота – в най-бедната и корумпирана страна в ЕС, според всички статистики, може да се пробуди подсъзнателно търсене на нови герои, спасители и будители.   Социалният психолог д-р Пламен Димитров коментира темата в "Нашият ден": " В момента целият свят съпреживява една засилена екзистенциална..

публикувано на 28.10.20 в 09:57
Доц. д-р Анелия Касабова

„Европейският Левиатан“ и наследството на следвоенната медицина

"Болестите, са онова, които границите и националните държави не са могли да спрат. “Нито Желязната завеса, нито националните граници са могли да спрат разпространението на епидемиите. Необходими са били обединени усилия за тяхното овладяване“, разказва българският учен доц. д-р Анелия Касабова.  Не се случва често български учен, още повече с хуманитарна..

публикувано на 28.10.20 в 09:52

Бюджет 2021 – антипандемичен или фискално безумие

За силните страни на Бюджет 2021 и за рисковете, които носи моментното разпределение на парите на държавата. Дали е лошо да се харчи повече през следващата година, и как ще се отрази на бизнес средите предложението за повишаване на минималния доход на българите. Проектобюджетът за 2021 г. се разглежда днес в Националния съвет за тристранно сътрудничество,..

обновено на 27.10.20 в 14:41