Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

След осемгодишна съдебна сага един баща вече е със сина си

БНР Новини
Захари Генов, Йордан Тодоров, Анелия Торошанова и Венцислав Александров (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Росица Михова

Венцислав Александров, разведен баща на седемнадесетгодишо момче, което от около година вече живее с баща си, припомня казуса, неколкократно обсъждан в предаването „Законът и Темида“: „Благодарен съм на предаването, че ми помогна да вляза в контакт с други родители и с неправителствени организации. След развода бащите имат много сходни проблеми и се подпомагаме взаимно, след като не получаваме помощ от институциите. Имахме срещи в Народното събрание и на други места. В законодателната рамка има проблеми. Злоупотребява се със Закона за домашното насилие. Самият аз бях белязан като насилник с лош родителски капацитет. След осемгодишна борба успях да докажа, че мога да осигуря на детето си по-добри условия за израстване и развитие. Психологически експертизи доказаха, че детето иска да живее при мен и че аз съм в състояние да се грижа за него.“

Йордан Тодоров, председател на Фондация за защита правата на децата: „Това е традиционен случай в нашата държава. След развода често следва обвинение в домашно насилие. Институциите често доусложняват проблема, свързан с родителските права.“

Адвокат Васил Попов: „Институциите не работят адекватно, не правят вярна оценка на състоянието на детето и родителския капацитет. Често социалните работници подават невярна информация.“

Адвокат Маргарита Сълова: „Невинаги майката е с по-добър родителски капацитет на отглеждащ родител. Има случаи, в които при бащата има по-добри условия – по-добри финансови възможности, възможност за грижа от неговите родители. Върховният съд се е произнесъл, че при разбирателство между развеждащите се родители може да има споделено родителство.“



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Гилев

Димитър Гилев: "Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето."

Един ден след 3 март  – кои уроци от историята на България би следвало да си припомняме всеки ден? "Terra Култура" среща своите слушатели с   един отдаден учител по история в Средно училище "Д-р Петър Берон" в Свиленград. Димитър Гилев е  личност, за която образованието е мисия, а историята е "точна наука" и призвание.  Гилев вярва, че и деца,..

публикувано на 04.03.24 в 11:30
Фрагмент от картината

3 март – 146 години и ден по-късно

Архивите са живи. На територията на “Terra Култура“ поглеждаме към 3 март постфактум: 146 години и ден по-късно със звукова памет. В запис, съхранен в Архивния фонд на БНР, слушаме гласа на Константина Корчева – правнучка на знаменосеца Никола Корчев. Корчева говори през 1994 година, за 25-годишнината от Шипченската епопея, отбелязана през..

публикувано на 04.03.24 в 11:07

Извън границите, но в сърцето: Среща с учениците от българското училище в Страсбург

С песни, изпълнени на перфектен български език, децата от българското училище "Христо Ботев" в град Страсбург посрещнаха с радост и топлина учениците от пловдивската езикова гимназия „Иван Вазов“. Тази емоционална и мила среща беше нещо, което всички ние, гостите от България, ще ги запомним. Срещата с малките българчета зад граница ни накара да се..

публикувано на 04.03.24 в 10:19

Бижута, вдъхновени от фентъзи герои

В сферата на бижутерията и приложните изкуства Десислава Костова изработва ръчно по иновативен, фантастичен и вдъхновяващ начин своите творения. Чрез различни материали като сребро и естествени камъни тя създава бижута, които чрез своя дизайн напомнят на героите от света на автори като Толкин, Джоан Роулинг и Диана Габалдон. Техниката и визията..

обновено на 04.03.24 в 10:11
проф. Иванка Мавродиева

Времето на политическото фастфуд красноречие

Езикът на културата или културата на езика, или в чий скут сме седнали? Защо се задълбочи цинизмът в езика на политиците? Как се появи арогантността и къде изчезна парламентарното красноречие? И защо се стопи богатството на мисли, което раждаше богатството на думи? Какви послания ретранслират медиите днес? Разговор в "Мрежата" с проф. Иванка..

публикувано на 04.03.24 в 09:00