Александрина Пендачанска: Всяка последна роля е най-голяма и най-любима

Преди 30 години от същата тази сцена започва и кариерата на певицата. Обръщайки се назад във времето, тя с усмивка отбелязва: "Звучи невероятно, но е факт. Тези трийсет години са минали и много бързо, но и много бавно. Има неща, които ми се струват неимоверно отдалечени във времето. Има обаче други, които ми се струва, че са се случили вчера. Самият концерт преди трийсет години в НДК, на който Гена Димитрова представи млади оперни певци, сред които бях и аз, ми се струва сякаш е бил в друг живот. В същото време вътрешното ми усещане и вълнение, че предстои да изляза на сцената и да се представя на тази огромна публика е много живо и много истинско. Почти същото каквото е в момента. Много относителна е отдалечеността на времето. Едно е същото и това е вълнението". 

А какъв е изборът за програмата на концерта, който е под мотото "Това съм аз"? Пендачанска лаконично обяснява: "Опитах се да представя репертоара си през тези трийсет години възможно най-информативно. Желанието ми беше ветрилото да бъде отворено най-широко, като неща, които са свързани с моя репертоар и са емблематични, като Хендел, Моцарт, Росини, Верди, да бъдат включени. Надявам се по най-информативен начин да преживеем тези трийсет години заедно и да видим какво всъщност се е случило."