Защо 10-годишно дете при двама живи биологични родители е настанено за отглеждане в социална институция

При какви случаи при двама живи биологични родители едно дете може да бъде настанено в социална институция? Защо 10-годишният син на Християн Христов от Стара Загора е настанен за отглеждане в социална институция? Един разговор за родителските конфликти и съдбата на децата след раздялата. В предаването ще чуете бащата Християн Христов, позицията на майката, според която проблемите ще се решат в съда, Йордан Тодоров, председател на Фондация за защита правата на децата и адвокат Захари Генов - експрокурор. В днешното издание на „Законът и Темида“ ще разберете и каква е позицията на Павлина Делчева, директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора.

Християн Христов: След полагащия му се летен престой от един месец детето не искаше да се прибере при майка си. Майката е гасила цигара в дланта му. След запой е извадила оръжието на съжителя си и заплашила детето, че той и баща му ще бъдат убити, ако каже пред някого какво се случва. 4-5 месеца синът ми ходи на психолог и психиатър, започна да спи по-добре, повиши успеха си, ходи на уроци по плуване, математика, на кръжок. В момента имам право да го виждам по половин час веднъж седмично в дома, където е настанен.
На въпрос защо детето не е останало при него, казва, че мотивът на социалните е, че бащата отчуждава детето от майката.

Павлина Делчева: На въпроса защо се стига до там, че при двама живи родители едно дете е настанено в институция, говори общо за кризата в съвременното семейство, за конфликтите между родителите и затова, че често рефлектират върху детето. В случая детето страда от родителския конфликт. Изпада в тежка криза и това налага полицейска закрила и прием в институция. В момента детето се чувства добре в институцията. Правени са опити да се открие друг член от семейната или приятелската среда, който да се грижи за детето. Роднините на бащата са силно въвлечени в конфликта между родителите.

Йордан Тодоров: Не са предприети мерки да се изследва семейният кръг. В доклада се казва, че няма къде другаде да бъде настанено детето без всъщност да има изследване на близките му. Лелята на детето – сестра на баща му, е изявила желание да се грижи за него, което е изразила устно в „Социално подпомагане“. Не ѝ е предложена бланка, за да оформи желанието си писмено, а от друга страна – не са ѝ разрешили да го изложи в свободен текст.