Една от най-актуалните думи в момента в света е Брекзит – обозначава изявеното от жителите на Обединеното Кралство желание да напуснат обединена Европа. Всяка актуалност обаче – колкото и странно да ни се струва, си има своя предистория; с Брекзит е същото. Не можем най-напред да не отчетем факта, че британците са островитяни: Джеръми Паксман, един от проникновените анализатори на британския характер, започва една от книгите си, „Англичаните: Портрет на един народ“, тъкмо с това изречение: „Англия е остров“. Което пък препраща към друг прочут английски израз, строфа от стихотворението на Джон Дън „Размишление XVII“, но сякаш с обратен знак (същото стихотворение съдържа и други известни стихове: „Не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб“): „Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана; и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява…“
Заедно с това, ако погледнем историята на Албиона, всички опасности за жителите му сякаш са идвали все от континента: римската инвазия начело с Юлий Цезар през 55-54 г.пр.н.е., нахлуването на сакси, дани и германи през VI век, норманското завоюване през 1066 г. от Вилхелм Завоевателя, страхът от испанската армада от времето на Елизабет I, битката при Трафалгар, която спасява Англия от нашествие на Наполеон, немските бомбардировки през Втората световна война… Има дори исторически хипотези, че тъкмо заради този страх от нежелани натрапници англичаните осъществяват Великите географски открития и оформят империята си. Заедно с това обаче културно те са определено част от Европа: по-горе цитирах Дън, а какво да кажем за Чосър или Шекспир, черпещи сюжети от континента; или за художници като Холбайн Младия и Антонис ван Дайк, ученикът на Рубенс, заложили основите на английската живопис?!…
Струва ми се всъщност, че ако говорим за своеобразен „британски изолационизъм“ днес, той не идва ей-така, от нищото: нито Борис Джонсън, нито Найджъл Фараж, още по-малко Тереза Мей са неговите откриватели, изолационизмът е по-скоро с дълбоки корени в британската история и култура (да си спомним тук само откъсването на Англиканската Църква от Рим, сторено по време на Хенри VIII Тюдор) и в този брой на „Премълчаната история“ правим опит да постигнем (доколкото е възможно) точно тях.
За да помогнат в това начинание, гости са проф. Румен Генов, специалист по британска и европейска политическа история, проф. Александър Шурбанов, специалист по британска литература и култура, преводач, и гл.ас. д-р Любомир Кръстев, специалист по Нова обща история и история на Англия и Обединеното Кралство.
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..
2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..
Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..
В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците. Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
В рубриката "Културни събития от деня" обръщаме внимание на предстоящото откриване на изложбата на Иван Нинов в арт галерия Vejdi. Тя ще бъде открита на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg