Априлското въстание се смята за върхов момент в българските борби за национално освобождение. Безспорно е така: апелите на Раковски, обиколките на Левски, призивите на хъшовете отвъд Дунава, страстните позивни на Любен Каравелов и Христо Ботев, непримиримостта на апостолите Бенковски, Волов, Захарий Стоянов дават своите плодове преди 143 години, за извадят българина от спокойствието му и да грабне оръжието. Всъщност, ако помислим, това като че ли е най-сюблимният, сиреч върхов момент от българската история, или поне един от най-сюблимните: стопанинът, който храни къщата си и трепери за нея, а добитъка си гледа с четири очи, в един момент решава да зареже всичко това, да го подпали под въздействието на ентусиазъм, вдъхнат му от пламенните речи на Георги Бенковски, да се „барикадира“ поселенията си и да чака аскер и башибозук, наострил срещу тях черешови топчета и кремъклии пушки. Величав миг, макар че, от друга страна, в българската история има и други величави събития, на които като че ли не се отдава чак такова значение. Оттук тръгва предаването „Премълчаната история“ на 1 май: защо? Защо за Априлското въстание през 1876 г. знаем всички, а за Белоградчишко-Нишкото през 1850 г. – почти никой? Знаем Бенковски, не знаем Иван Кулин, поп Кръстю, но не Ненко Терзийски, Кочо Чистеменски и много по-малко Спас Гинев. Дали пък тази сюблимност, за която говорим по повод Април‘1876 не е поради това, че имала своя гениален летописец – Захарий Стоянов? И че Иван Вазов е повлиял изключително върху начина, по който четем българската история през периода? Този въпрос задаваме на участниците в предаването Димитър Бежански – хуморист и мислител, Тони Николов – философ и публицист, Бойко Ламбовски – поет и журналист, проф. Пламен Митев – историк и специалист по Българското Възраждане.
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 24 юли 1901 г. е роден един от най-забележителните творци в българската култура – художникът Илия Бешков. Художник, но и майстор на словото, и музикант, и философ; един от българите с най-разностранни таланти, както пише за него Иво Милев в своята биография за него. Аз бих добавил: мъдрец, но наивен мъдрец, тъй като дълго време отдава на..
Синята лагуна или Блауа Лоунид е една от основните забележителности на Исландия. Това е геотермален басейн, недалеч от Рейкявик, който отдавна е спечелил световна слава. Синята лагуна е абсолютно уникална, защото... няма други такива места на нашата планета. Тя се смята за отличителен белег на страната и привлича любопитни туристи от цял свят. Напливът е..
На 26 юли в парк "Изворите" край Котел се открива традиционният Фестивал на етносите, багрите и котленския килим. От 2016 година организатор на събитието е Община Котел. "Осмото издание на фестивала е тази година. Амбицията първата година беше да покажем богатата палитра от цветове на котленските килими, както и богатството на четирите..
"Тихи убиици" наричаме вредните навици като пушене, пиене на алкохол, неправилно хранене. Хората не сме създадени да стоим на стол толкова дълго, колкото го правим, и тази промяна има своята висока цена . В "Науката не спи" Никола Кереков разкрива вредите от "новото пушене" – а именно седенето. Застоялият живот е нещо, към което съвременният..
Археологическите открития ни свързват с изгубените светове на нашите предци. За вълненията на един археолог в търсене на неизвестното, както и за..
Най-голямата годишна конференция по въпросите на HIV и СПИН се провежда в Мюнхен, като събира над 10 000 участници и ще продължи до 26 юли. Това е..
Д-р Христина Димитрова, общопрактикуващ лекар и носител на приз за застъпничество от платформата TimeHeroes, разказва за своята доброволческа работа с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg