Априлското въстание се смята за върхов момент в българските борби за национално освобождение. Безспорно е така: апелите на Раковски, обиколките на Левски, призивите на хъшовете отвъд Дунава, страстните позивни на Любен Каравелов и Христо Ботев, непримиримостта на апостолите Бенковски, Волов, Захарий Стоянов дават своите плодове преди 143 години, за извадят българина от спокойствието му и да грабне оръжието. Всъщност, ако помислим, това като че ли е най-сюблимният, сиреч върхов момент от българската история, или поне един от най-сюблимните: стопанинът, който храни къщата си и трепери за нея, а добитъка си гледа с четири очи, в един момент решава да зареже всичко това, да го подпали под въздействието на ентусиазъм, вдъхнат му от пламенните речи на Георги Бенковски, да се „барикадира“ поселенията си и да чака аскер и башибозук, наострил срещу тях черешови топчета и кремъклии пушки. Величав миг, макар че, от друга страна, в българската история има и други величави събития, на които като че ли не се отдава чак такова значение. Оттук тръгва предаването „Премълчаната история“ на 1 май: защо? Защо за Априлското въстание през 1876 г. знаем всички, а за Белоградчишко-Нишкото през 1850 г. – почти никой? Знаем Бенковски, не знаем Иван Кулин, поп Кръстю, но не Ненко Терзийски, Кочо Чистеменски и много по-малко Спас Гинев. Дали пък тази сюблимност, за която говорим по повод Април‘1876 не е поради това, че имала своя гениален летописец – Захарий Стоянов? И че Иван Вазов е повлиял изключително върху начина, по който четем българската история през периода? Този въпрос задаваме на участниците в предаването Димитър Бежански – хуморист и мислител, Тони Николов – философ и публицист, Бойко Ламбовски – поет и журналист, проф. Пламен Митев – историк и специалист по Българското Възраждане.
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Георги Братов обикновено се представя като "бай Георги от Свищов", но в битието му на български пенсионер няма нищо обикновено. Той сърцато се втурва да помага, колчем чуе за бедствие някъде из родината, но не това го прави толкова тачен гост в "Покана за пътуване". Бай Георги е обиколил 60 държави, някои от които, като Нова Зеландия например, съвсем..
Ако сте изкушени от българската традиционна култура и желаете вашите деца и ученици, а и не само те, да научат повече за нея, докато се забавляват, заповядайте в Националния етнографски музей към БАН. Тук ще намерите отговор на въпроси за празниците и делниците, поминъка и занаятите, митологията, семейството и още много интересни неща. Заедно с..
Дългогодишният журналист в програма "Христо Ботев" издаде поредната си книга с интригуващото заглавие "Господ няма да ми се сърди". В нея авторът описва и тълкува народните лечебни практики, чрез които българите християни от незапомнени времена са се справяли с телесното и душевното страдание на ближния. Главните носителки и пазителки на..
Денят на 20-и април винаги ще остане един от тези, които носим в сърцата си като специални и вълнуващи. На този ден думите "Аз съм на върха, на върха съм..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да..
Днес (22 април) галерия "Леседра" открива изложба по повод своята 33-та годишнина . Изложбата представя произведения, създадени преди 25 години от едни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg