Историята понякога кристализира по-ярко в лични разговори, в разменени мнения, в неангажирана кореспонденция, отколкото в официални документи и изказвания. Особено когато тази неангажираност се открива в писма на гении, които освен всичко друго, вземат отношение и по актуални им политически колизии, сблъсъци и събития. Такава е в кореспонденцията между два от най-великите умове на ХХ-ото столетие – физиците Алберт Айнщайн и Макс Борн.
Двамата са си писали – къде по-често, къде с прекъсвания, през периода 1916-1955 г., почти половин век, и в разменените писма срещаме не единствено проблеми на физиката, която по това време търпи бурно развитие, а и отгласи и проблясъци от неспокойните времена, в които им се е налагало да живеят. Първата световна война, Ваймарската република, кризата от 1929 г., възходът на НСДАП (Национал-социалистическата партия на германския народ), Втората световна война, проектът „Манхатън“ (в който те не участват, но активно коментират; макар че благодарение тъкмо на писмо на Айнщайн до президента Рузвелт се засилват изследванията по конструирането на атомната бомба), Студената война – всичко намираме същностно коментирано и отразено в писмата между гениите. Историята в неочаквана светлина, историята погледната от атомен ъгъл – това представлява кореспонденцията между Айнщайн и Борн.
Предаването „Премълчаната история“ представя този толкова интересен момент от техните взаимоотношения и пречупените през тях исторически процеси на ХХ век на вниманието на своята публика на 22 май. Гости са преводачите на писмата, а заедно с това автори на обемния предговор към книгата „Алберт Айнщайн-Макс Борн. Кореспонденция 1916-1955“ проф. Иван Ланджев – математик, изследовател на науката, специалист по криптография, и проф. Георги Каприев – философ, културолог, медиевист.
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..
"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..
Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..
"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..
Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Животът е движение от въпрос към отговор и… отново към въпрос. Може би затова, когато зрителите потърсят " Отговор на всички въпроси " в едноименния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
