Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мария Косса – хореограф изследовател

БНР Новини
Мария Косса
Снимка: Здравко Петров

В това издание на рубриката "Радиоавтограф", представена от предаването "Семейно радио", ви срещаме с чаровната и екзотична Мария Косса – хореограф и преподавател по африкански танци. Мария накратко представя себе си като артист, идеалист, мечтател и бунтар. Танците се неразривна част от нейния живот и тя се определя като хореограф изследовател. 

Докато танцува, Мария изследва преди всичко себе и своите възможности в срещата между движението и музиката, а като преподавател се вълнува от резултатите от това, което дава на хората и създаващия се по този начин диалог. В този смисъл тя по естествен път се превръща в медиатор между хората и танцовото изкуство.

Мария има африканска кръв, нейният баща е роден в Мозамбик, но тя е родом от София. Любовта към музиката идва от майка ѝ, която е меломан. 

В детството си Мария израства с музика от грамофони и касетофони – напълно достатъчна, за да изкара наяве танца вътре в нея. Започва с хип-хоп танци, за известно време се занимава със спортни и латиноамерикански  танци, а любителски и с народни хора, които много обича и досега. 

В момента преподава африкански танци. Интересен е и фактът, че при нея изучаването на африканските танци става успоредно с преподаването им, защото в България няма традиции и школи в тях и Мария трябва сама да проправя пътя си, с помощта на интернет. 

Освен от танците, Мария и нейните съмишленици се интересуват и от африканската култура и организират различни работилници и дискусии, включително и "Дни на Африка". По този начин Косса се отправя в търсене и на себе си и своите корени. 

Повече за африканските танци като изживяване, за пътуванията на Мария Косса до африканския континент, посещението ѝ на "пясъчното училище" по танци, както и за впечатленията ѝ за бита на хората там, чуйте в изключително интересния ѝ разговор с Ирина Вълчанова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18