Кога насилието се превръща в норма на поведение във и извън семейството. В студиото на "Нашият ден" гостуват Весела Капитанска, семеен терапевт, Панайот Рандев, училищен психолог, и Харалан Александров, социален антрополог, които коментираха темата.
"В по-голяма част от историята на нашия вид насилието е било нормализирано и канализирано. Всъщност е огромно постижение на цивилизацията, че насилието е поставено под контрол и че новите поколения имат щастието да живеят в свят, в който насилието е по-скоро маргинализирано. Това е постижение на развитието. Иначе ние сме кодирани със способността да упражняваме насилие, особено в състояние на дълбока тревога", каза Харалан Александров.
Социалният антрополог цитира християнски трактат от 16 век, къде има сериозно и аргументирано твърдение, че "детето се ражда зло, защото в него е вселен дяволът, по силата на грехопадението. И затова "детето трябва да бъде избито като масло от мляко". Препоръчва се рутинно да се бие три пъти на ден с каиш или с пръчка. Тази обичайна практика води до това, което сега бихме определили като психична травма. "В по-модерни времена този тип травматична социализация през дозирани форми на насилие е много присъща на тоталитарните режими, които дресират, обикновено младите мъже, да бъдат насилници. Контролирането на насилието и неговото извеждане от живота е много крехко цивилизационно постижение, както става ясно от вълната срещу, да кажем, Стратегията за детето, която разтревожи страшно много хора. Така че тези процеси се оказват обратими."
Според Весела Капитанска трябва да се има предвид, че семейството, като всяка система, е част от други системи: "Ако започнем от семейството, често се случва така, че други системи прехвърлят отговорността за агресия и насилие. От своя страна, семейството прехвърля обратно тази отговорност. Т.е. ние не можем да разглеждаме семейството като изолирана част, защото в семейството действат както вътрешни, така и външни фактори. Така че тревожността е много висока и винаги избива някъде – или навън, или навътре... Дори и да няма брутално физическо насилие, в днешно време родителите изземват отговорността, която би трябвало да прехвърлят вече на подрастващите си деца и се опитват да ги предпазят от "този страшен външен свят."
Училищният психолог Панайот Рандев подчерта, че насилието никога не е еднофакторно явление. "Има много митове – първият мит е, че насилието расте – което не е вярно. Според Държавната агенция за закрила на детето има около 100 случая на насилие годишно – това са достигналите до тях документи. Според комисията за борба с противообществените прояви има около 250 случая. Според социалните служби, които се занимават със закрила на детето – има 2500 случая. Ако обаче съберете информация от неправителствени организации, които се занимават с проблеми с деца – те са между 12 и 15 хиляди. Международни изследвания показват, че около 1/3 от децата са подложени на тормоз. Това показва вариране на оценките 1000 пъти!. Т.е. системите не са в състояние да направят обективна оценка. Или 30% от децата твърдят, че са подложени на тормоз. Има поне една дузина видове насилие. Насилието е фундаменталният проблем, а тормозът е вид насилие."
Чуйте повече в звуковия файл.
Днес в "Мигранти с таланти" ви представяме една впечатляваща дама и жена с излъчване на борец - афганистанката Сара Фаизи. Родена е в Кабул през 1988 г., в модерно мислещо, светско семейство, в което всички деца, независимо от пола, са образовани и работещи. Сара завършва университет и започва работа в частна банка. През 2014 г. ситуацията в..
Хлябът заема специално място в живота на българина, а думите "Никой не е по-голям от хляба" красноречиво говорят за неговата важност през вековете. В българската традиция обредните хлябове играят съществена роля, съпътствайки важни празници и обреди като Коледа, Гергьовден, Великден, както и житейски събития като оран и сеитба . Да омесим..
В рубриката "Разговорът" имахме удоволствието да беседваме със Стоян Терзиев – журналист от Радио Пловдив, поет, автор на пет поетични книги и носител на редица лирически награди, сред които престижната награда "Орфей" за цялостно представяне на едноименния поетически фестивал през 2021 г. Освен това Терзиев е автор на разкази, публикувани в..
В предаването "Нашият ден" Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа за нестандартната идея, вдъхновила създаването на конкурс за "тъп разказ". Според нея целта е да се предизвикат авторите да излязат от зоната си на комфорт и да създадат нещо, което едновременно да ги затрудни и заинтригува читателите...
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за изследване на потиснатите социални смисли – матрицата за социално сънуване . Методът е разработен през 1980-те години от британския изследовател Гордън Лоурънс. Той се основава на разбирането, че..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg