Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Иво Петров: Модерното здравеопазване трябва да е за всички – от президента до клошаря

Нашата здравеопазна система е най-несправедлива към хората, които трябва да доплащат, но не могат, убеден е кардиологът

БНР Новини
1
Проф. Иво Петров
Снимка: БГНЕС

"Тъй наречените "болести на циркулацията" или сърдечно-съдови болести са най-големият убиец на съвремието. При тези болести трябва да се действа бързо, ефикасно и щадящо. Това коментира проф. Иво Петров, кардиолог и един от организаторите на Балканския конгрес по ендоваскуларна хирургия, който гостува на "Нашият ден". В международния форум, организиран от Българското дружество по ендоваскуларна терапия, се включиха повече от  500 лекари от над 15 страни. 

Модерната медицина е баланс между риск и полза. Тя трябва да бъде ефикасна и щадяща.

Разбира се, когато новите методики не са приложими, се прилагат старите форми на лечение, които са ефикасни, но не са щадящи – допълни професорът. Новите методики са щадящи, но искат консумативи, които не се покриват от нашата здравна система, а тя е лоша към хората, които трябва да доплащат, а не могат. Идеята за солидарен модел не се разви, не се довърши, и пациенти, и лекари сърбаме попарата на недовършената здравна реформа."

Модерното здравеопазване трябва да е за всички, от президента до клошаря" – категоричен е проф. Петров, който смята, че е време нещата да се променят.

Нашата здравна система е с лимитирани възможности

"Още преди 4-5 години се разбра, че ние, пациентите, доплащаме от джоб 40% поне. И не е нужно да идва да ни го казва Еврокомисията. Тази система е драконовска и бих казал, изключително несправедлива, точно към хората в неравностойно положение, които нямат тези възможности. Например този случай, от тази нощ, жената трябва да доплати 12 000 лева. Тези модерни методики го изискват. И те трябва да бъдат прилагани само на 10% от постъпващите в лечебните заведения."

Нашата здравеопазна система е най-несправедлива към хората, които трябва да доплащат, но не могат.

"И няма кой да им помогне. Защото нашата държава, нашата система не е създала механизъм, по който на тези хора да им бъдат покрити разходите. Идеята за солидарния модел се разми. Не се довърши, не се направи както трябва преди 15-20 години, когато започна Здравната каса. И това е резултатът. Недовършена система – ни рак, ни риба. Нито остана соцздравеопазването, почти запазено в Унгария, нито пък тотално се разкрепостиха нещата – да има конкуренция между здравните фондове, те да търсят най-изгодните оферти от болниците, за да бъде изгодно на пациента."

Има ли диалог и защо поредният министър на здравеопазването не решава тези проблеми

"Не е проблемът в министъра на здравеопазването. Това е системен проблем, който не може да бъде решен от един човек. Даже министър Ананиев беше инициатор с наша подкрепа и полага големи усилия да се открие обществен дебат за това как да се промени здравеопазната система, за да бъда адекватна на нуждите и в същото време да бъде социално и здравно обоснована. Да бъдат приложими здравеопазни стратегии, които да обхващат от профилактиката през навременната диагностика до адекватното лечение на масата от хората."

Дефицитите на доболничната система

"Пациентите трябва да постъпват в болницата, за да бъдат лекувани, а не за да бъдат изследвани. Доболничното лечение не е адекватно финансирано. Пациентите, които са лекувани ефикасно, не трябва повече да лежат в болницата, трябва да има заведения за долекуване".

Проф. Петров коментира и казуса със строящата се Педиатрична болница:

"Няма начин един гигантски институт да реши проблемите с детското здравеопазване. Би трябвало да има педиатрични болници във всички университетски центрове в България. Не е нужно педиатричните болници да са огромни, най-малкото заради демографската катастрофа. Трябва да се направят относително малки, но ефикасни болници, включително с шокови зали. Трябва да има ефикасни болници по места и не само за децата, а за всички. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

В Дуванлии – селото на тракийските могили

Дуванлии е село в Горнотракийската низина и в него живеят 565 души. То се намира в община Калояново и е на 24 километра от областния град Пловдив. Край селото е открит един от най-важните тракийски некрополи. Той се състои от над 50 могили – от V век пр. Хр. до Римската епоха. Изследван е през 1926-1929 година под ръководството на професор Богдан Филов...

публикувано на 03.08.24 в 08:45

Нов конкурс на "Фолклорен извор": "Старите песни на нов глас"

От 1 до 4 август 2024 г. в с. Царевец, община Свищов, ще се провежда Дванадесетият Международен Фолклорен фестивал "Фолклорен извор". За първи път в рамките на фестивала ще се проведе и певческият конкурс "Старите песни на нов глас", организиран в партньорство между БНТ, БНР, сдружение "Фолклорен извор" и "Българско многогласие". Над 4000..

обновено на 02.08.24 в 11:11

Отбелязваме 121 години от Илинденско-Преображенското въстание

Илинден е денят, в който се почита Свети пророк Илия. По стар стил той се отбелязва на 2 август, а по нов – на 20 юли. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк, заедно с Моисей. Има поверие, че на този ден морето взима най-много жертви. Днес имен ден имат: Илия, Илиян, Илин, Илина, Илияна и Илко. На днешния ден..

обновено на 02.08.24 в 09:33

Театър "Феникс", където различията изчезват

В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Пламена Янкова , ръководител на театрална формация "Феникс". Тя разказа за прераждането на формацията и за това как младежи с и без увреждания преодоляват границите помежду си чрез театралното изкуство. Изкуство срещу дискриминацията на хора с умствени затруднения Деца със СОП, или как да..

обновено на 01.08.24 в 11:12

Любовта в действие: Спомен за отец Димитър Вукадинов

Днес често говорим за любовта – споделяме крилати фрази в социалното пространство за това как тя е в основата на всичко, как ще ни спаси, укоряваме се един друг за липсата ѝ, четем истории, в които тя е главната героиня. Но има хора, които проповядват любов не с думите си, а с поведението си. Един такъв човек е бил обичаният столичен свещеник..

публикувано на 01.08.24 в 09:56