Проф. Иво Петров: Модерното здравеопазване трябва да е за всички – от президента до клошаря

Нашата здравеопазна система е най-несправедлива към хората, които трябва да доплащат, но не могат, убеден е кардиологът

БНР Новини
1
Проф. Иво Петров
Снимка: БГНЕС

"Тъй наречените "болести на циркулацията" или сърдечно-съдови болести са най-големият убиец на съвремието. При тези болести трябва да се действа бързо, ефикасно и щадящо. Това коментира проф. Иво Петров, кардиолог и един от организаторите на Балканския конгрес по ендоваскуларна хирургия, който гостува на "Нашият ден". В международния форум, организиран от Българското дружество по ендоваскуларна терапия, се включиха повече от  500 лекари от над 15 страни. 

Модерната медицина е баланс между риск и полза. Тя трябва да бъде ефикасна и щадяща.

Разбира се, когато новите методики не са приложими, се прилагат старите форми на лечение, които са ефикасни, но не са щадящи – допълни професорът. Новите методики са щадящи, но искат консумативи, които не се покриват от нашата здравна система, а тя е лоша към хората, които трябва да доплащат, а не могат. Идеята за солидарен модел не се разви, не се довърши, и пациенти, и лекари сърбаме попарата на недовършената здравна реформа."

Модерното здравеопазване трябва да е за всички, от президента до клошаря" – категоричен е проф. Петров, който смята, че е време нещата да се променят.

Нашата здравна система е с лимитирани възможности

"Още преди 4-5 години се разбра, че ние, пациентите, доплащаме от джоб 40% поне. И не е нужно да идва да ни го казва Еврокомисията. Тази система е драконовска и бих казал, изключително несправедлива, точно към хората в неравностойно положение, които нямат тези възможности. Например този случай, от тази нощ, жената трябва да доплати 12 000 лева. Тези модерни методики го изискват. И те трябва да бъдат прилагани само на 10% от постъпващите в лечебните заведения."

Нашата здравеопазна система е най-несправедлива към хората, които трябва да доплащат, но не могат.

"И няма кой да им помогне. Защото нашата държава, нашата система не е създала механизъм, по който на тези хора да им бъдат покрити разходите. Идеята за солидарния модел се разми. Не се довърши, не се направи както трябва преди 15-20 години, когато започна Здравната каса. И това е резултатът. Недовършена система – ни рак, ни риба. Нито остана соцздравеопазването, почти запазено в Унгария, нито пък тотално се разкрепостиха нещата – да има конкуренция между здравните фондове, те да търсят най-изгодните оферти от болниците, за да бъде изгодно на пациента."

Има ли диалог и защо поредният министър на здравеопазването не решава тези проблеми

"Не е проблемът в министъра на здравеопазването. Това е системен проблем, който не може да бъде решен от един човек. Даже министър Ананиев беше инициатор с наша подкрепа и полага големи усилия да се открие обществен дебат за това как да се промени здравеопазната система, за да бъда адекватна на нуждите и в същото време да бъде социално и здравно обоснована. Да бъдат приложими здравеопазни стратегии, които да обхващат от профилактиката през навременната диагностика до адекватното лечение на масата от хората."

Дефицитите на доболничната система

"Пациентите трябва да постъпват в болницата, за да бъдат лекувани, а не за да бъдат изследвани. Доболничното лечение не е адекватно финансирано. Пациентите, които са лекувани ефикасно, не трябва повече да лежат в болницата, трябва да има заведения за долекуване".

Проф. Петров коментира и казуса със строящата се Педиатрична болница:

"Няма начин един гигантски институт да реши проблемите с детското здравеопазване. Би трябвало да има педиатрични болници във всички университетски центрове в България. Не е нужно педиатричните болници да са огромни, най-малкото заради демографската катастрофа. Трябва да се направят относително малки, но ефикасни болници, включително с шокови зали. Трябва да има ефикасни болници по места и не само за децата, а за всички. 


Галерия