В края на миналата година проф. Иван Илчев извади на бял свят своето виждане за разгръщането на българската история – „Розата на Балканите“. Мащабен труд, който обаче, по думите на самия проф. Илчев, цели така да разкаже българското състояване през вековете, че то да не звучи сухо и академично, а да бъде приятно и забавно, но и безпределно честно.
В този смисъл двутомникът е наистина „роза“ – едновременно ароматна, ала и шипеста.
Разбира се, тази „роза“ можем да я четем като „Името на розата“ на Умберто Еко – едно име, което е само име, както са настоявали средновековните номиналисти; можем да я четем и като „Роман за Розата“ на Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мон – алегория-признание за любовта към предмета на описание (обожание); а можем да я четем и като Шекспировата роза, за която Барда от Стратфорд на Ейвън пише: „Какво е едно име? Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, тоест ако наречем книгата на проф. Илчев „България на Балканите“, тя също така ще ухае (но и ще боде вероятно), а заедно с това и ще радва внимателния и любознателен читател.
Както и да е, да оставим встрани номинализмите, универсализмите, уханията и бодежите, за да кажем, че „Розата на Балканите“ събира в себе си както впечатляващ обем знания, така и изненадващи прозрения, които мога да събудят и възражения, но сякаш повече извикват съгласия.
Все пак, за да се разбере кои като количество са повече – възраженията или съгласията, поредният брой на предаването „Премълчаната история“ е посветен на книгата на проф. Иван Илчев „Розата на Балканите“.
А за да се пресметне правилно и точно, помагат самият проф. Иван Илчев – историк, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, автор на много трудове по българска история, сред които и „Розата на Балканите“; г-н Николай Поппетров – историк от БАН, специалист по история на България от ХХ век, който е рецензирал и представял двутомника; и г-н Георги Ангелов – журналист, публицист, преводач, водещ на популярната и обичана продукция на БНТ „История.BG“.
"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 29-ми април. В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
