Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Розата на Балканите“ – бодлива и уханна

Проф. Ангел Димитров, проф. Иван Илчев, проф. Николай Поппетров (от ляво надясно) на премиерата на двутомното издание „Розата на Балканите” от проф. Иван Илчев.
Снимка: БГНЕС

В края на миналата година проф. Иван Илчев извади на бял свят своето виждане за разгръщането на българската история – „Розата на Балканите“. Мащабен труд, който обаче, по думите на самия проф. Илчев, цели така да разкаже българското състояване през вековете, че то да не звучи сухо и академично, а да бъде приятно и забавно, но и безпределно честно.

В този смисъл двутомникът е наистина „роза“ – едновременно ароматна, ала и шипеста.

Разбира се, тази „роза“ можем да я четем като „Името на розата“ на Умберто Еко – едно име, което е само име, както са настоявали средновековните номиналисти; можем да я четем и като „Роман за Розата“ на Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мон – алегория-признание за любовта към предмета на описание (обожание); а можем да я четем и като Шекспировата роза, за която Барда от Стратфорд на Ейвън пише: „Какво е едно име? Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, тоест ако наречем книгата на проф. Илчев „България на Балканите“, тя също така ще ухае (но и ще боде вероятно), а заедно с това и ще радва внимателния и любознателен читател.

Както и да е, да оставим встрани номинализмите, универсализмите, уханията и бодежите, за да кажем, че „Розата на Балканите“ събира в себе си както впечатляващ обем знания, така и изненадващи прозрения, които мога да събудят и възражения, но сякаш повече извикват съгласия.


Все пак, за да се разбере кои като количество са повече – възраженията или съгласията, поредният брой на предаването „Премълчаната история“ е посветен на книгата на проф. Иван Илчев „Розата на Балканите“.

А за да се пресметне правилно и точно, помагат самият проф. Иван Илчев – историк, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, автор на много трудове по българска история, сред които и „Розата на Балканите“; г-н Николай Поппетров – историк от БАН, специалист по история на България от ХХ век, който е рецензирал и представял двутомника; и г-н Георги Ангелов – журналист, публицист, преводач, водещ на популярната и обичана продукция на БНТ „История.BG“.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: Цветемира Минкова

Тя е удивително момиче, пораснало на ум и сърце не като за годините си, а сякаш дошло от бъдещето с познанието, че можем със своето СъЗнание да променяме материята, а следователно и живота – тук и сега. Това момиче носи красивото име Цветемира. Цветемира Пламенова Минкова. Очите ѝ са с цвета, символ на мира – ясно сини и спокойни. Родена е в София,..

публикувано на 08.03.21 в 17:05

В племената на Гуджарат мъжете нe бива да пипат пари

Гуджарат! Извадих късмета да попадна сред дивата му красота и… се омагьосах. И омаята ми няма нищо общо с алкохола. В най-западния индийски щат той е абсолютно забранен. Май няма общо и с жегата. Термометърът ковеше около 40 градуса по пладне, но аз се върнах с жестока настинка от „враждебните вихри“ на климатика. Омагьоса ме простичкият живот на..

публикувано на 08.03.21 в 11:53
Кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance)

Марсианските хроники на „Постоянство“

Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията. Другата половина от света вдигна рамене и..

публикувано на 05.03.21 в 09:09
Илюстративна снимка

Българин откри нова екзопланета

Българин откри нова екзопланета със скалиста повърхност. Д-р Трифон Трифонов е астроном в института “Макс Планк“ в Хайделберг. “Макар ние да откриваме много екзопланети, в последните 25 години сме открили над 4600. Специално Gliese486b има почти перфектните физически и орбитални характеристики, за да търсим атмосфера около скалисти..

публикувано на 05.03.21 в 08:53
Ваня Монева хор

Историята в народните песни

Как текстовете на народните творби разказват историята ни. Между пълното отричане на достоверността им и буквалното приемане на разказа търсим „златната среда“. Разчитането на фолклора може да е успешно, ако се подходи внимателно, стъпка по стъпка, така, както се изучава нов език. За да се отличат пластовете, насложени от времето,..

публикувано на 04.03.21 в 12:06