Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Художникът и морето

13
Снимка: Ани Петрова

„Художникът и морето“ е наречена експозицията на столичната галерия „Стубел“. Изложбата включва творби на Стефан Марков, създадени през последното десетилетие от неговия живот: графики, акварели върху ръчно приготвена от автора хартия и живопис. Стефан Марков си тръгна от този свят през 2000 година, а днес на негово име има учредена награда – плакет за млад график, която се връчва от Съюза на българските художници на ежегодната изложба „Малки графични форми“. Куратор на изложбата е Ружа Маринска.

Стефан Марков е роден през 1940 година в Бургас. Учи във Френския пансион, а през 1967 г. завършва графика в Художествената академия в класа на проф. Евтим Томов. Морето, китарата, песните на Брасенс и изключителният усет за мяра допълват вродения талант и помагат на Стефан Марков да изгради собствен и добре разпознаваем стил в графиката и илюстрацията, а по-късно и в рисунката и живописта. 

Близо 25 години от живота на художника са свързани с оформлението на списание ЛИК, а неговите илюстрации към „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов и „Кентърбърийски разкази“ на Чосър са сред най-известните му изяви като илюстратор. 

Стефан Марков има над 30 самостоятелни изложби в София, Токио, Осака, Лисабон, Хелзинки, Сиатъл, Париж, Берлин, Москва и др. Носител е на множество награди, сред които наградата „Борис Ангелушев“ (1986), сребърен плакет от Международното биенале на графиката във Варна (1991 и 1997), почетен диплом от Международния конкурс „Ел Ферол“ в Испания (1989 и 1991), призът на журито от Графичното биенале в Маастрихт, Холандия (1993) и наградата на журито от Международното триенале на графиката в Кайро (1997).

Творбите на Стефан Марков можете да разгледате от 24 февруари до 13 март 2020 г.


Снимки: Ани Петрова

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Юлия Спиридонова и Капка Кънева са номинирани за наградата "Астрид Линдгрен" 2021

Писателката Юлия Спиридонова и художничката Капка Кънева са българските номинации за Мемориалната награда “Астрид Линдгрен” 2021. На 21 октомври 2020 г. номинираните творци бяха обявени на сайта на възпоменателната награда на името на популярната писателка. Пълният списък с номинации може да бъде видян на  https://alma.se/en/nomination/candidates/ ...

публикувано на 21.10.20 в 19:02

Поезия без карантина – голямото четене пред Столична библиотека

През пролетта, когато всички библиотеки в страната бяха затворени заради извънредното положение, Столичната библиотека се обърна към едни от най-изявените български поети да споделят свои най-нови или емблематични творби, както и послания, с читателската аудитория в онлайн инициативата „Поезия без карантина". Сега обстановката се усложнява отново..

публикувано на 21.10.20 в 18:33

„Кой се бои от Вирджиния Улф“ с премиера в МГТ „Зад канала“

Постановката по пиесата на големия американски драматург Едуард Олби е на режисьора Стоян Радев.  „Това е текст, който всеки режисьор вероятно мечтае да постави, стига да има с кого. В случая в Малък градски театър „Зад канала“ с Малин Кръстев, Ирини Жамбонас, Владимир Зомбори и Каталин Старейшинска аз имам с кого. Вярвам, че тези легендарни в..

публикувано на 21.10.20 в 13:50
Ян Фабър, Не може да се избяга от изкуството

Многоликият Ян Фабър и книгата му "Аз съм грешка"

Поводът за срещата с преводачката Цвета Велинова, гост на рубриката "Главен герой", е излизането на книгата "Аз съм грешка" на белгийския артист Ян Фабър, един от най-иновативните артисти от своето поколение, творец с ярка и безпогрешно разпознаваема индивидуалност. Обратното на заглавието на книгата, посветена на театралния опит на Фабър, става въпрос..

публикувано на 21.10.20 в 13:20

„Замислената мравка“ на Станислав Буковалов – поглед към липсващата ни родина

„Отварям тази книга, подобно на куфар. Авторът е взел най-нужното – обувки за буренясалите криволичения на съдбата, паспорт със снимки на „изгубени“ състояния на духа – и както при всеки фин писател – шапка против слънчасване, изплетена от фина гротеска и метафорични хиперболи, която да предпази читателя от ненужна патетика или дидактически вдигнат пръст“..

публикувано на 20.10.20 в 17:05