Реален или измислен беше фалитът на „Лафка“ и кой ще я замени – дали няма да е същият играч под ново име? На практика на пазара няма други играчи, те старателно бяха разчистени, и тези, които имат възможност да поемат логистиката и разпространението, са предрешени – получава се нещо като избор без избор.
Чевръстото задушаване на пресата съвпадна с пренасянето на изданията онлайн и доведе до монополизиране на всяка една брънка по веригата – от редакционната политика до дистрибуцията – този процес има отношение към темата за фалита на "Лафка" – темата на предаването "Нашият ден" с гости медийната наблюдателка Весислава Антонова, издателката на "Икономедиа" Галя Прокопиева, председателят на Българската асоциация на регионалните медии Димитър Николов и издателката на в. „Бряг“, Русе, Маргарита Трифонова.
Въпросът с разпространението на регионалните и печатните медии изпъква особено остро в ситуация като сегашната, когато коронавирусът затваря редица значителни теми, а по думите на Димитър Николов „местният вестник е документ и оръжие срещу фалшивите новини“.
„Възможно е държавата на практика да субсидира частна разпространителска фирма, а защо не и същата тази "Лафка" под друго име – каза Галя Прокопиева, след като накратко очерта процеса на задушаване на медиите и изземването на разпространението. – Тъй като Български пощи ЕАД няма пълните възможности да разпространява печатни медии до всички кътчета на България, възможно е да потърси частен подизпълнител за тази цел.“
„Български пощи абдикираха от търговията с вестници, те нямат потенциал, няма точки, чрез които да достигат до крайния потребител" – съгласи се и Маргарита Трифонова.
Какъв е изводът от ситуацията?
Весислава Антонова вижда решение в „Качествените електронни медии, както и в качествени обществени медии, за които масовата аудитория трябва да настоява.“
„Качеството на съдържанието е фундаментално – и според Прокопиева, – а читателят трябва да осъзнае, че за такова съдържание се плаща.“
Чуйте целия разговор.
Художниците Дарина и Андрей Яневи в една семейна ефирна среща, която потвърждава как тайното става явно, любовта е възможна, а творчеството безкрайно. Световноизвестната пастелистка Дарина Янева е крехка, русокоса, синеока. Носителят на международни награди и създател на монументални платна Андрей Янев (на снимката в дясно) е силен,..
Днес е Световният ден на хемофилията, както всяка година и сега Българската асоциация по хемофилия организира велопоход, в първия почивен ден след 17 април, в случая след 20 април в София, Варна и Пловдив . Кирил е 15-годишен тийнейджър, ученик в Плевенската математическа гимназия, с всички характерни за неговата възраст особености и интереси...
Действителността, в която живеем, все повече прилича на политически и обществен цирк. Заобиколени сме от външни и вътрешни конфликтни точки, а информацията се излива хаотично. На този фон отговорността за настоящето не е само в ръцете на политиците – тя се полага и на обществото, и на медиите. В "Нашият ден" историкът и учен от Института за..
На 17 април отбелязваме Световния ден за борба с хемофилията . Франк Шнабел е кандски бизнесмен, родил се с тежка форма на заболяването, който основава Световната федерация по хемофилия. От 1989 година насам пациентите от цял свят и медицинската общност ежегодно отбелязват деня, като повишават информираността на обществото по темата. В "Нашият..
В утрешния 18 април в книжарниците влиза книгата "Планинските райони на България: Икономика и население". Тя представя детайлен анализ на социално-икономическото състояние на планинските общности в България. Автор на изследването е Димитър Събев. По време на обсъждането си на изданието в ефира на "Нашият ден" Събев ясно изтъква, че..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg