Джазовият брой

„Деветнайсетият ни брой не е нищо повече от поредното ни изумление. Този път от съдбите на някои от джазовите величия на страната и на света въобще. Обръщаме поглед към местните традиции в жанра, водени от любопитството и от въодушевлението си, което героите на броя предизвикват у нас. Всичко, което Ви очаква в следващите страници, е продиктувано от любовта ни към джаза и от необходимостта ни като автори да опишем световете, които той ни разкрива. Опитваме се да разкажем – като лаици! – тези необятни истории в тази малка книжка, не просто защото без тях не може, а и защото тъкмо в джаза открихме може би най-доброто музикално превъплъщение на Пловдив.“

Така представя новия брой на списание „Нула 32“ главният му редактор Панайот Стефанов в уводния си текст. В книжката ще се „срещнете“ с Милчо Левиев, Веселин Николов, Огнян Видев, с неуморните „двигатели на родния джаз“ „Бели, зелени, червени“, както ги нарича Владислав Христов в разговора си с Пъшо Конов, Владимир Хаджииванов, Иван Енев и Веселин Койчев, с Мирослав Турийски и с Теодосий Спасов в интервю на Тереза Ставрева. Владислав Севов проследява в текста си историята на Пловдивските джаз вечери и Plovdiv Jazz Fest, а прекрасното есе на Мирослава Кацарова, за която „пеенето е свещенодействие“, завършва джазовия брой на „Нула 32“. С основание може да се каже, че освен град на художниците, Пловдив е и град на музиката, на джаза.

Чуйте Марин Бодаков, който е бил преподавател на екипа на списанието.