Какъв свят след кризата си представяме

"В ситуации на криза изведнъж се оказва, че "ние" бива много лесно конструирано и адресирано от властимащите, казва философът Станимир Панайотов. Изведнъж се оказа, че има едно "ние", което се различава от онова, което ние органично изграждаме около себе си.

Изведнъж се оказа, че целият български народ трябва да показва себе си като "ние" във време, в което от 30 години живеем в неолиберализъм. И изведнъж трябва да се конструираме като солидарни.

Не е нормално 30 години неолиберализъм и посткапитализъм и от нас да се очаква хората да бъдат разбрани, да се разбират помежду си и да изпълняват някакви заповеди.

Със или без призивите на властта, хората съумяват да си помогнат. Онова, което е разрушено и разглобено, ще си остане такова, в онова "след", когато и да дойде то. Да си в ситуация "след" е винаги ситуация на непредвиденост, на бъдеще, а бъдещето е непредвидимо."

Излишно и потребно сега и след

"Да искате от философ да ви каже какво е излишно, е малко опасно... Интелектуалците не би трябвало да са в позиция да казват какво е излишно и какво не. Хората, независимо от образованието си, имат собствената си интуиция за живот си. Интелектуалците и хората на теорията сме много тренирани за този момент, ние сме хора на изолацията. Прекарваме по-голямата част от живота си усамотени с текст, между книги и думи.  

Всички ние, които живеем в една умозрителност на настоящето, трябва много да внимаваме как нормализираме ситуацията, и да не я нормализираме, защото в момента сме изправени пред някакъв странен консенсус, в който всички трябва да мислим едно и също, за да се спасим. Но това е душегубително спасение. Не мисля, че с формули за излишно и необходимо ще се справим.

Еднинственото нещо, което ми се струва някак си сигурно, е, че четенето помага. Вероятно много хора четат в момента и това им помага да излизат от кризата. Но формулата не е универсална."