Опитът на човечеството с различни заразни заболявания показва, че при резки климатични промени са възниквали най-големите епидемии. Промените в температурата, валежите и влажността на въздуха оказват ефект върху разпространението на инфекциозните заболявания.
У нас очакванията са за топло и сухо лято с температури около градус над обичайните и до 70-80% от средните валежи за сезона – каза климатологът проф. Георги Рачев.
В разговора за корелацията между климат и вируси участва и проф. Радостина Александрова, д-р по вирусология към БАН.
Връзката между климатичните промени и разпространението на вируси се усложнява от участието и на редица други фактори.
Световната метеорологична организация наскоро предупреди, че около 22 милиона души са били принудени да променят мястото, на което живеят, заради екстремни метеорологични условия през 2019 г., спрямо 17,2 милиона година по-рано.
Фактори като миграция, промени в екосистемите и поведението на дивите животни влияят върху разпространението на зарази.
"3 от 4 нововъзникващи болести идват от животните – нашата дейност е от ключово значение как ще се държат и хора, и животни", каза проф. Александрова и обърна внимание на факта, че неслучайно вирусът тръгна от Ухан в най-студените, сухи месеци от годината.
Глобално и локално
В бъдеще човечеството ще продължи да се изправя пред предизвикателствата, които промените в климата в резултат на човешката дейност причиняват. В локален план е важно да продължаваме да спазваме дистанция и лична хигиена.
Колкото до уроците, които можем да извлечем, добре е да осъзнаем, че живеем в свързан свят, в който дейността на хората оказва влияние върху природата. Трябва да отхлабим хватката, в която впримчваме живота на земята.
Да уважаваме науката. Да уважаваме лекарите и да не забравяме, че разполагаме само с този свят.
Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с безапелационните 968 точки . Това отличие тя получи за нейния поетичен филм "Дървото с некролозите", създаден съвместно с Денис Стоянов и Денислав Маринов. Божана Славкова се занимава с поезия, кино,..
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg