Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Дългата история и днешните смисли на думата „инвалид“

Снимка: pixabay

Няма дума, няма проблем – така най-кратко можем да разтълкуваме парламентарното решение думата „инвалид“ да бъде заличена от законодателството. Целта е благородна – това да допринесе за „преодоляване на стереотипното мислене за хората с увреждания като неспособни, невалидни, негодни“. Въпросът е обаче дали самата дума днес носи този смисъл. 

Тя е латинска по произход и първоначално назовава войник, който вече не е годен да служи. В същата дума по-нататък се влага медицинска трактовка на инвалидността като болест, после се налага религиозно-моралната – като божие наказание, след това на преден план излиза оценката на човека като годен или негоден да бъде работник, след това индивидуалната, социалната гледна точка, идеята за правата на човека и т.н. 

Според социолога доц. Божидар Ивков думата „инвалид“ си остава най-всеобхватното и точно наименование за хората с различни увреждания и затруднения за пълноценен живот и изява. Много е важно обаче днес самите тези хора да участват във вземането на решения, които ги засягат, и отношението на държавата, изразено в законите и в условията, които създава за тяхно улеснение и достоен живот, да е адекватно. Иначе и новите определения, които въвеждат властимащите, ще продължат да утвърждават стереотипите и предразсъдъците, срещу които уж се борят.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Азбуката на живота и кутията на Пандора

Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения. В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде..

публикувано на 13.05.21 в 16:10

Приматоложката Джейн Гудол с участие в Софийския фестивал на науката

Джейн Гудол е истинска легенда в науката. В 2019 е обявена от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни личности на нашето време. На 15 май от 20 ч. в зала „Космос“ на София Тех Парк световноизвестната изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол ще се появи онлайн пред българска публика в рамките на Софийския фестивал на науката, организиран от..

публикувано на 13.05.21 в 12:19
Иван Михайлов

Премълчаната история на последния български комита

Наричат го още Воин на оскърбените българи, последния „цар“ на македонската организация ВМРО. Това е Иван (Ванчо, Ванко, Ванче) Михайлов. Роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Най-обичаният и най-обругаваният, най-противоречивият за някои историци, за други най-праволинеен дух на родолюбец. Защо го наричат велик българин, защо е обявен..

публикувано на 13.05.21 в 08:54
Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове

Език свещен богослужебен

Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в който православната ни църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е признат и се утвърждава като свещен богослужебен език не само в славянския православен свят. От опит знаем,..

обновено на 12.05.21 в 17:35

На хайван-пазар в Манила

Филипините! За българите това е далечна държава, която влиза в новините само ако я овършее тайфун, разлюлее земетръс или си има първа дама с гибелна слабост към обувки. За западняците архипелагът е източник на безупречна прислуга, покорни съпруги и отдих на копринените плажове на Палау и Боракай. Да, Филипините са всичко това. Но не само. Когато..

публикувано на 12.05.21 в 11:12