Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Училищната архитектура в помощ на здравето и ученето

Мария Стайнова и Виолетка Славова
Снимка: Венета Гаврилова

Връзката между учебната среда, здравето, работоспособността, микроклимата и взаимоотношенията в училище е установена отдавна. Някъде също отдавна училищните сгради – нови или реконструирани, се проектират и устройват така, че да отговарят на съвременните виждания за организация на учебния процес, за ролите на учителя и учениците, за функциите на учебното заведение и т.н. Нашето изоставане в областта върви редом с общото изоставане в концепцията за училищното образование.

Парадоксално или не обаче, пандемията от коронавирус е напълно реално да стимулира и ускори процесите на преосмисляне на училището и училищната архитектура. Организацията на пространствата, разпределението на учениците, потоците на движение, достъпът до дневна светлина, слънце и чист въздух са важни изобщо за здравето, безопасността, удовлетворението и резултатите от работата и на децата, и на учителите. Сега обаче те стават решаващи в много по-голяма степен.

Две млади български архитектки – Мария Стайнова и Виолетка Славова, основателки на студио „Лусио“, са прегърнали идеята за създаване на училищна среда, която да благоприятства възпитанието и развитието на младите. Всичко започва с една спечелена награда. Повече чуйте в интервюто им за рубриката „Всичко за образованието“.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Азбуката на живота и кутията на Пандора

Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения. В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде..

публикувано на 13.05.21 в 16:10

Приматоложката Джейн Гудол с участие в Софийския фестивал на науката

Джейн Гудол е истинска легенда в науката. В 2019 е обявена от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни личности на нашето време. На 15 май от 20 ч. в зала „Космос“ на София Тех Парк световноизвестната изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол ще се появи онлайн пред българска публика в рамките на Софийския фестивал на науката, организиран от..

публикувано на 13.05.21 в 12:19
Иван Михайлов

Премълчаната история на последния български комита

Наричат го още Воин на оскърбените българи, последния „цар“ на македонската организация ВМРО. Това е Иван (Ванчо, Ванко, Ванче) Михайлов. Роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Най-обичаният и най-обругаваният, най-противоречивият за някои историци, за други най-праволинеен дух на родолюбец. Защо го наричат велик българин, защо е обявен..

публикувано на 13.05.21 в 08:54
Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове

Език свещен богослужебен

Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в който православната ни църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е признат и се утвърждава като свещен богослужебен език не само в славянския православен свят. От опит знаем,..

обновено на 12.05.21 в 17:35

На хайван-пазар в Манила

Филипините! За българите това е далечна държава, която влиза в новините само ако я овършее тайфун, разлюлее земетръс или си има първа дама с гибелна слабост към обувки. За западняците архипелагът е източник на безупречна прислуга, покорни съпруги и отдих на копринените плажове на Палау и Боракай. Да, Филипините са всичко това. Но не само. Когато..

публикувано на 12.05.21 в 11:12