Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Из архивите на Еврорадио:

Галаконцерт на Мирела Френи в Мюнхен от 30 май 1987, на пулта е Владимир Гяуров

Мирела Френи в „Евгений Онегин“ от Чайковски
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Неделният следобед този път започва с думите „Аз съм смирена служителка на творческия дух“ на актрисата Адриана Лекуврьор. И аплаузи за нейната изумителна интерпретаторка, която остана в умовете и сърцата ни със спомена за крехката фигура, невероятните огромни очи, пленителната усмивка, красивите златисти коси, милото и естествено излъчване и поведение и най-важното – небесния глас. Човек, който искрено обича музиката, просто не може да избегне любовта към този глас и тази певица – Мирела Френи.

Артистичното име, с което я познава светът, е забавно: freni на италиански означава спирачки. Но талантът ѝ е пълната противоположност на псевдонима, приет заради по-трудното за чужденците произнасяне на истинската ѝ фамилия – Fregni. Уникалната музикалност, артистичност и интелигентност на малката италианка я превръщат в несравнима примадона – една от последните от тази легендарна, вече изчезнала порода. 50 години славна кариера – 50! Повече от 40 роли в репертоара – не всеки е способен на подобни подвизи. Мирела Френи го дължи преди всичко на своя ум и характер, на изключителната си мъдрост, на неизменното благородство и достойно поведение. Тя винаги е знаела какво е подходящо и какво - съвсем не, за чистия ѝ лиричен сопран. Партиите на Леонора от „Силата на съдбата“ и Мадам Бътерфлай например, никога не представя на сцена. Първата прави само на запис, а втората е увековечена във великолепната киноверсия на Жан-Пиер Понел. Френи нарича Бътерфлай „убиец за гласа“ и така и не се решава да я изпее в театъра. С прекрасно чувство за хумор тя обяснява многобройните си задръжки: „Не случайно се казвам Френи!“ (спирачки). Млечният ѝ брат Лучано Павароти завърши бляскавата си кариера, пеейки канцонети и забавни песнички на стадиони в компанията на поп-звезди. В края на артистичния си път той често отменяше планирани участия, представяше се доста неудачно в други, а накрая попадна в светлината на медийните прожектори не заради артистични изяви, а заради скандалния развод с преданата му първа съпруга, посветила му се изцяло, която Павароти напусна заради младата си секретарка. За разлика от него Френи остана достойна както на сцената, така и в личния си живот. Бракът ѝ с нашия знаменит бас Николай Гяуров бе модел за подражание не само с любовта и уважението, което двамата изпитваха един към друг, а и с респекта, който вдъхваха у околните. Френи е известна с още една вярност – към родния град Модена, където винаги се е връщала за големи празници, отказвайки в тези периоди изгодни предложения. В Модена Френи направи и знаменитата си вокална школа, която бе своеобразен съперник на школата на Райна Кабаиванска. Но в световната културна история тя ще остане преди всичко със своя глас – удивителен дар, който трудно бихте сравнили с гласовете на днешните суперзвезди. Глас с изключително красив тембър, нежен, топъл и свеж. И тази свежест мъдрата италианка успя да съхрани до последния изпят тон. А вокалната ѝ техника признаваха за единствена по рода си.

Мирела Френи
Почитателите на операта, класиката, музиката и театъра на 22 ноември от 14 часа ще могат да се насладят на уникален запис от архивите на Еврорадио – галаконцерт на Мирела Френи в Мюнхен от 30 май 1987 г. с Мюнхенския радиооркестър и Владимир Гяуров на пулта. В програмата 52-годишната тогава Френи е включила арии от драматични сопранови  партии – Аида на Верди, Тоска и Манон Леско на Пучини. Ако страстните почитатели на Моцартовите опери я познават като перфектната изпълнителка на Церлина или Сузана, в този концерт тя пее една от ариите на Графинята от „Сватбата на Фигаро“. Татяна от „Евгений Онегин“ също си появява в репертоара ѝ доста късно – през 90-те години на ХХ век, заедно с Лиза от „Дама Пика“ и Йоанна от „Орлеанската дева“ на Чайковски. Изненада е и последният бис за публиката от Мюнхен – ария от „Бохеми“ на Пучини, но не любимата на всички Мими на Мирела Френи, а… Валсът на Мюзета.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дебютен концерт на квартет „Флаутисимо“

На 10 ноември в камерна зала „България“ своя първи концерт представиха четири дами, който отдавна мечтаеха да свирят заедно. Идеята се ражда по време на изолацията и дори записват на клип прочутата песен „Тико-тико“, която смятат за своя визитна картичка. Измислят си и име – „Флаутисимо“. Това са Кремена Ачева, Гергана Иванова, Мила Цанкова и Петра..

публикувано на 26.11.20 в 09:25

Миланската скала открива сезона с гала представление по телевизията

Миланската скала ще излъчи гала представление от празната си зала по телевизията през декември, след като заради пандемията се налага да отмени традиционното си откриване с опера за първи път от Втората световна война, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, цитирани от БТА.  Обичайното откриване на сезона в Миланската скала, което е ключов момент в..

публикувано на 25.11.20 в 17:04

Давид Флорио – Италия е странно място

Italy Is A Strange Place – така е озаглавил дебютния си студиен албум италианският мултиинструменталист Давид Флорио – композитор, аранжор, продуцент.  Роден в Милано през 1973 г., на 11-годишна възраст започва да учи флейта, а по-късно овладява и инструментите китара, пиано, бас и барабани.  През годините е композирал песни за утвърдени..

публикувано на 25.11.20 в 15:32

Проектът „Пеещи артисти“ – през погледа на композитор и актьор

Песента на Момчил Колев „Кутийка за спомени“ по текст на Мария Касимова-Моасе, в изпълнение на Татяна Лолова, наскоро очарова феновете на голямата актриса. Последва нова премиера на Момчил Колев и пета поред песен в проекта „Пеещи артисти“. Нейното заглавие е „Роднина на дъжда“. „Това е кино, облечено в поезията на Георги..

публикувано на 25.11.20 в 11:10

Премиера на „Електра“ в Софийската опера

Българската премиера на операта „Електра“ на Рихард Щраус предстои да се случи на 26 ноември. „Електра“, опус 58 е опера в едно действие от Рихард Щарус, либрето е на Хуго фон Хофманстал по негова драма от 1903 г. Това е първата от серията от шест опери, които ще създадат двамата. Представена е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден под..

публикувано на 25.11.20 в 08:05