Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Любослав Костов: Моментът е подходящ да преосмислим ролята на държавата в икономиката

Възможната бедност

Проф. Духомир Минев: Може би единственият положителен ефект от Covid-19 е, че принуди политиците тихомълком да се сбогуват с остеритета*

| обновено на 25.11.20 в 15:40
Снимка: Архив / Снимка: БГНЕС

Възможната бедност – какви предпоставки за нея създават социалният бюджет за 2021 година и мерките срещу разпространението на Covid-19?

Правителството реши да удължи извънредната епидемична обстановка, а нови по-строги мерки влизат в сила от петък – 27 ноември, и ще продължат до 21 декември 2020 г. На територията на възможната бедност: какви предпоставки за нея създават „социалният“ бюджет 2021 и мерките срещу разпространението на Covid-19. 

Социалният икономист и представител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любослав Костов коментира ситуацията в "Нашият ден":

"Хората от малкия и средния бизнес и сектора на услугите, хората с ниска квалификация, хората с малко буфери като запаси заделени средства – са най-уязвими. Смятам, че мерките, които в момента се вземат, са правилни, дори са леко закъснели на фона на медицинската криза и вървящите с нея статистики. Още предишния път, когато ви гостувах, казах, че кризата ще има формата на W, казано по друг начин – ще се възстановим леко, което се случи септември-октомври, след което отново ще има влошаване на основни макроикономически параметри – безработица, намаляване на заетост, отново свиване на реалния икономически растеж... Това ще бъде прекият резултат от този частичен локдаун, който се обявява. Едва може би чак пролетта ще усетим чисто икономически възстановяване на някои от основните отрасли."

Любослав Костов не е съгласен, че параметрите, заложени в бюджета за догодина, ще се сбъднат. "Ситуацията е много обвързана и твърде несигурна, за да правим генерални изводи дали този бюджет е социален, дали е продиктуван от настоящата криза... какво трябва да е поведението на държавата. Може би сега е подходящият момент да преосмислим ролята на държавата в икономиката посредством нейните фискални инструменти – на правителствените разходи и на данъците, от друга страна."

Любослав Костов препоръча хората да се интересуват от това какви възможности предлага държавата, а държавата максимално да облекчи режима за кандидатстване и бюрократичните тежести, за да може максимално много хора да се възползват от каквито и да било облекчения през Министерството на труда и социалната политика.

Чуйте повече в звуковия файл.

Темата за възможната предстояща бедност и достатъчни ли са 3 седмици да влезем от един обществен слой в друг по отношение на доходи, заетост... коментира и председателят на българската „Антибедност мрежа” проф. Духомир Минев:

"Съществена роля ще изиграят няколко фактора. На първо място, мерките, които се приемат за социална защита и особено важен за следващия период ще бъде бюджетът и то в частта му за социалните разходи – подготвен е истински скок в разходите (Увеличаване на минимални пенсии, минимална работна заплата, разходи за социална политика, обезщетение при безработица и т.н.). Важният въпрос е тези увеличени разходи дали ще предотвратят спада, който се очаква поради икономическия спад и поради ограничителните мерки. Може би няма много основания за оптимизъм. 

"Големият песимизъм идва от състоянието на публичния дебат, в който разумните гласове, настояващи за реални важни промени, остават заглушени и на втори план. По-силни, по-кресливи и по-влиятелни са гласовете, които яростно бранят статуквото" – категоричен е проф. Минев.

"Може би единственият положителен ефект от Covid-19 е, че принуди политиците мълчаливо и тихомълком да се сбогуват с остеритета*, с тези, продължили десетилетия, политики на строги икономии." – подчерта проф. Минев.

Чуйте повече в звуковия файл.

* Остеритет – комбинация от такива правителствени мерки и реформи, които да намалят дефицита в държавния бюджет било чрез свиване на разходите, било чрез повишаване на данъците или и двете.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Адвокатите настояват за увеличаване на нормативно признатите разходи

Софийските адвокати поискаха увеличаване на нормативно признатите разходи за всички български адвокати от 25% на 40%. Крайният срок парламентът и правителството да им отговорят е 22 януари. Ако в този срок не бъдат предприети конкретни мерки, адвокатите ще преминат към ефективни протестни действия.  Адв. Ивайло Данов, председател на Софийската..

публикувано на 22.01.21 в 12:15
Георги Киряков

Промяната на изборните правила през други закони е удар върху легитимността на изборите

Проучването на "Галъп интернешънъл" за електоралните нагласи и посланията от брифинга на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.  Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, като за две от тях кампанията ще е решаваща. Това показват данни от независимо представително за пълнолетното население..

обновено на 22.01.21 в 11:35

Спортът по време на пандемия – полезно или опасно занимание

По време на пандемия фитнес залите са затворени и много хора тренират навън. Спортът по време на пандемия – полезно или опасно занимание е? Какви са задължителните неща, които трябва да се знаят за тренировка навън през зимата? Какви са ползите? За какво трябва да се внимава? Как трябва да бъдем облечени? Тренировките през зимата изискват повече..

публикувано на 22.01.21 в 10:55

Демографската катастрофа е резултат от трудовото и социалното законодателство

През 1905 г. на 22 януари е приет Законът за защита на женския и детския труд и по този начин се поставя началото на трудовото законодателство в България.   В действителност през 19 в. у нас не е имало никакво трудово законодателство, не са приемани закони, свързани със заплатите на работниците, продължителността на работния ден или почивката им – в..

публикувано на 22.01.21 в 09:45
Бойко Ламбовски, Радослав Чичев, Емануил А. Видински, Даниел Ненчев (от ляво надясно)

„Гласът на времето“ – ново предаване по програма „Христо Ботев“

„Гласът на времето“ е новото коментарно предаване за култура, история и философия на програма „Христо Ботев“ на БНР. То ще се излъчва всяка неделя от 9.30 до 11 часа. Заглавието е вдъхновено от златния хит на „Щурците“, музиката от който ще звучи в сигнала на предаването. Първото издание на „Гласът на времето“ е на 24 януари. Всяко издание ще бъде..

публикувано на 22.01.21 в 09:00