Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Полиевкт“ на Гаетано Доницети

Снимка: стоп кадър YouTube

29.11.1797 г. в Бергамо е роден Гаетано Доницети.
30.11.1848 г. в Неапол е премиера на операта „Полиевкт“
Чудесен повод програма „Христо Ботев“ да представи запис на тази малко позната опера на 29 ноември от 14 часа, тъй като никак не беше лесно да се избере коя от останалите 74 опери да прозвучи.

Операта „Полиевкт“ е опера в три действия с либрето на Салваторе Камарано по едноименната пиеса на Пиер Корней пресъздаваща живота на раннохристиянския светец св. Полиевкт. Премиерата е била на 30 ноември 1848 г. в театър „Сан Карло“ Неапол след смъртта на Доницети. Гаетано ДоницетиСтранна е съдбата на тази опера. Тя трябвало да бъде за прочутия тенор Адолф Нури, представил теноровите партии в „Хугеноти“, „Роберт Дявола“, „Вилхелм Тел“, „Еврейката“. Двамата се срещат през 1838 г. във Венеция и веднага решават, че трябва да има нова опера. Заминават за Неапол, а там намират либретиста Салваторе Камарано. Операта е „Полиевкт“ и всичко върви прекрасно. До 1 юли 1838 г. творбата е почти завършена. Грандиозният финал, по време на който християните са хвърлени на арената на лъвовете бил подходящ повече за френската голяма опера, отколкото за опера серия. Всички очаквали постановката с огромен интерес. Дори цензурата дала своето разрешение. Но ето, че крал Фердинанд II забранил представянето на операта, тъй като светият сюжет не бил подходящ за сцената и щял да бъде обида за светеца. Ядосан Доницети напуска Неапол и заминава за Париж, където създава някои от най-хубавите си произведения в следващите години. Това било удар за Адолф Нури, който разчитал тази опера да му върне славата и да затъмни постиженията на съперника му Жилбер Луи Дюпре. Все пак Нури, който останал в Неапол много успешно дебютирал в „Клетвата“ на Меркаданте и в няколко други опери. Колкото до Доницети, той постигнал разбирателство с директора на Парижката опера и с френското либрето на Йожен Скриб създава опера наречена „Мъчениците“, представена на 10 април 1840 г. В нея Доницети прави някои промени и дава по-голяма важност на религиозната страна на историята, дотолкова, че Берлиоз я определя като „Кредо в три действия“. Най-голямата драма била, че точно съперникът на Адолф Нури, Жилбер Дюпре представил ролята на Полиевкт в Париж. Успехът бил голям. Изиграни са 20 спектакъла, последвани от турне в провинцията и в Белгия. Интересно е, че в продължение на 11 сезона операта се играе в Ню Орлийнс, за последно през 1871 г. Преведена е на италиански и играна в Лисабон. Жъне успехи в Прага, Будапеща, в много театри в Испания и в Южна Авмерика, както и в Лондон, Бостон и Виена. Немската версия е представена на много места в Германия. В Италия опера под заглавието „Мъчениците“ никога не е играна. На 8 април 1848 г. умира Доницети. През тази година революционните движения променят Европа, включително и цензурирането на оперни сюжети. Така в Неапол най-после са представени „Лукреция Борджияна“ на 22 февруари, след това „Набуко“ на 22 март и най-накрая „Полиевкт“ на 30.11. Разчупила забраните операта е представена в почти всички италиански оперни театри. Едни от най-големите певци изпълняват партиите, но огромен интерес събужда постановката на Миланската Скала през 1960 г. с Мария Калас, Франко Корели и Еторе Бастианини.

Ето сега и история.
Св. ПолиевктПърво действие
Действието се развива по време на римската империя в Армения – 3 в. Предшестваща действието случка създава напрежение – Паолина и Северо – римски генерал са били сгодени. Но в града достига слух, че Северо е загинал в битка. Феличе, бащата на Паолина иска тя да се омъжи за благородния арменец Полиевкт. Тя приема и въпреки, че не изпитва толкова силна обич както към Северо тя го приема. Разбира се слуховете достигат до Полиевкт и той започва да се съмнява във верността на съпругата си. Подозренията му се подклаждат и от Калистене – великият жрец на Юпитер, който мрази Паолина, тъй като тя е отхвърлила любовта му.
Полиевкт се среща с водача на християните Неарко и споделя с него съмненията си. Той е решил да се покръсти, въпреки римските преследвания. Паолина е последвала мъжа си и по време на срещата ѝ със свещеника научава, че има нов римски закон, който осъжда християните на смърт. Тя присъства на покръстването на Полиевкт, а красотата на церемонията дълбоко развълнува душата ѝ. След края на церемонията Неарко обявява, че пристига Северо, който ще води преследването на християните. Паолина е радостна, че бившият ѝ любим е жив, но той е изгубен за нея.  
Самият Северо с нетърпение очаква да види своята любима и е много разочарован, когато разбира, че тя е омъжена.

Второ действие
В дома на Феличе Северо и Калистене разискват изневярата на Паолина. Самата тя му съобщава, че го е обичала много, но вече е омъжена и го моли да напусне дома на баща ѝ.
Разбира се Калистене не пропуска да уведоми Полиевкт, че Паолина се е срещнала със Северо. Полиевкт не знае за тяхната минала любов и започва да ревнува. От тъжните му мисли го изтръгва съобщението за ареста на Неарко.
В храма на Юпитер Неарко е подложен на мъчения, за да разкрие кой е новопокръстеният християнин.
Пристига Полиевкт и признава, че новопокръстеният християнин е самият той. Паолина първо моли баща си да се смили над съпруга ѝ, а след това коленичи в краката на Северо. Вбесен от тази нейна постъпка Полиевкт събаря олтара и я проклина. Двамата с Неарко са отведени в затвора.

Трето действие
В свещения храм Калистене предвожда жреците и народния гняв срещу християните. В килията си Полиевкт мечтае за своята съпруга. Когато тя идва той ѝ прощава. Тя се опитва да го убеди да се откаже от новата си вяра, но Полиевкт е сигурен, че на небето го очаква по-добър живот. Запленена от неговата увереност тя иска също да стане християнка. Така двамата ще умрат заедно.
На финала на операта Паолина, Полиевкт и останалите християни са изведени към дупката, в която ще бъдат разкъсани от лъвовете.

Действащи лица и изпълнители
• Полиевкт, арменски благородник и съпруг на Паолина – Хосе Карерас, тенор
• Паолина, дъщера на Феличе – Катя Ричарели, сопран
• Северо, римски проконсул, бивш годеник на Паолина – Хуан Понс, баритон
• Калистене, велик жрец на Юпитер – Ласло Полгар, бас
• Неарко (Неарх), водач на арменските християни – Паоло Гаванели, бас
• Феличе, Губернатор на Мелитин – Хари Питърс
Хор на Виенската певческа академия, виенските симфоници, диригент Олег Каетани.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът   беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона  ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..

публикувано на 26.04.24 в 08:15

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”.   В  концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи.  Повече от..

публикувано на 24.04.24 в 16:50
Антонина Бонева

Concertissimi с Антонина Бонева и нейните ученици

По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..

публикувано на 21.04.24 в 09:05