Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. Целувката между Европа и Азия ражда невероятно съчетание от вкусове, аромати, стилове, усещания, докосвания, чувства…
Там уличната храна сякаш ме мами отвсякъде с уж познати, но готови да създадат нов вкусов спомен гозби, придружен с „възелче в паметта“. Миди пълнени с ориз и подправки, панирани миди на шиш под огромен графит на юначага с татуировка „Богът на мидите“. Симпатичен чичка, клонинг на Попай, сервира чий кьофте със смайваща бързина. Само пита за степента на лютото, с въртеливо движение пръска лимонов сок и между другото разказва легендата как се приготвят пикантните булгурени кюфтенца – мъжете от ранни зори се събират около масата, пият йени ракъ и с голи ръце месят яростно съставките. И така до обяд, когато трезвостта им е съмнителна, а чий кьофтето – готово.
Заглеждам се в чевръстите ръце на хлебаря, който от 1964 година насам мята в разжарената пещ пидета седем дни в седмицата. Тестото пристига с нарочен асансьор от горния етаж. Ако случайно ми е останало място (преди десерта) свървам към Ортакьой, където е царството на пълнените картофи. И не, няма как да си поръчам по-малка версия. Те сякаш са калибровани трудно да се побират в две шепи. А купичките, от които избирам пълнежа са безкрайни – от причудливо розови маслини, през салата с червено цвекло до течен шоколад. А наоколо щъкат охранени истанбулски котки, които посрещат с гъсто презрение желанието ми да поделя картофа си с тях.
Идеята да сменя уличното хапване с фюжън гурме става все по-примамлива.
Посоката е Куручешме, където се изявяват шефовете Мурат Дениз Темел и Туба Язичи Темел. Местните се кълнат, че заслужават поне една звезда „Мишлен“. Попаднах на покрива на ресторанта, където оправдават титлата на заведението „номадски ресторант“ чрез съчетаването на турска, арменска и каква ли още не кухня.
„Алаф“ в превод от кюрдски диалект означава жарава. Навремето хората са споделяли храната, извадена от зиданата печка, седнали около софрата. Подобна техника на приготовление използват в ресторанта и днес. И сервират блюдата в ковани чинии или каменни паници. А за храносмилане предлагат шалгам (сок от лилав морков, характерен за Южна Турция) с… текила в него. Вкусът е остър, но незабравим. Още повече, че шалгамът е витаминна бомба. Прародителят на оранжевия морков е лилав на цвят и в миналото е бил използван като лекарство. За разлика от съвременния си събрат, шалгамът съдържа 28 пъти повече антиоксиданти. Разбира се, когато човек отпива шалгам с текила след обилна вечеря хич не се замисля за благотворните му върху здравето свойства. Просто тялото му с всяка молекула съпреживява приключението, наречено „турска кухня“ и многоликите й проявления.
Едно от тях е „Чия софрасъ“, непретенциозен ресторант, чиито собственик е гастрономическа звезда. Нетфликс му посвети цял епизод от петия сезон на Chef’s Table. Наричат Муса Дагдевирен, кулинарен антрополог – той събира и съхранява потънали в забвение рецепти от всички краища на Турция. Ястията, които приготвя не могат да бъдат опитани никъде другаде. При него менюто се меня всеки ден, гозбите са само сезонни, а продуктите – единствено местни. Стените на заведението са декорирани с вестници от цял свят, публикували статии за именития собственик. Лично аз не успях да отговоря на въпроса му какво съдържа кристална купа със странни валчести създания, макар да ми даде възможност за три опита. Оказа се сладко от мини-патладжанчета.
Повече апетитни приключения, чуйте в аудиофайла.
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg