Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Фиделио от Ковънт гардън

Лиз Давидсен (Фиделио) и Йонас Кауфман (Флорестан) на сцената на Ковънт гардън
Снимка: roh.org.uk

В края на 2020, в която отбелязваме 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен програма „Христо Ботев“ ви предлага запис на неговата единствена опера – „Фиделио“.

Постановката, представена на сцената на Ковънт гардън е шедьовър, напрегната история за риск и триумф. Под палката на Антонио Папано, Йонас Кауфман изпълнява ролята на политическия затворник Флорестан, a Лизе Давидсен е съпругата му Леонорa, която е решена да го спаси.

Новата постановка на Тобиас Кратцер прави паралел между тъмната реалност на терора след Френската революция и нашето собствено време, за да акцентира на вдъхновяващото послание за любов. Той превръща единствената опера на Бетовен в разказ за естеството на политическия ангажимент и страха, който поражда стремежа да го избегнем. Режисьорът скъсва с някои театрални традиции. Споделя, че условно разделя на две творбата, която започва като битова драма и завършва с философско утвърждение на свободата и любовта. Тази идея го води до изграждане на две различни концепции и в своите ремарки изтъква, че „като никоя друга опера“ Фиделио е изградена от две „неравностойни половини“, който са изцяло отделени една от друга в неговата интерпретация. Ослепителна неонова рамка по края на сцената напомня, че това, което гледаме, е театрална илюзия.

Първото действие е ситуирано във френски затвор в разгара на следреволюционния терор. Кошмарно място, където жестоките надзиратели наблюдават масови екзекуции. Единствената жена, на която е разрешен достъп е дъщерята на тъмничаря, Марцелина, която събира отсечените глави.

Моментът, в който девойката разбира, че зад образа на младия Фиделио стои жена, позволява голям обрат и във второ действие всички обстоятелства претърпяват промяна.

Затворът е заменен от ярко осветена гостна, където съвремието е изместило духа на XVIII век. Хорът е мълчалив свидетел на разгръщащата се драма на освобождението. Видеопрожекции на техните реакции, съпричастни, но страхливи, се излъчват по стените и едва след като Флорестан е освободен, те си позволяват да ликуват във финалната сцена. Позицията на Кратцер, че мълчаливото мнозинство твърде често се противопоставя на идеята за политическа активност, докато събитията не се развият, несъмнено резонира с нашето време, но има малко общо с визията на Бетовен за божественото провидение като носител на справедливост.

В ролите са:
• Фиделио – Лиз Давидсен,
• Флорестан – Йонас Кауфман,
• Роко – Георг Цепенфелд,
• Дон Пизаро – Михаел Купфер-Радецки,
• Марцелина – Аманда Форсайт,
• Жакино – Робин Тричлър,
• Дон Фернандо – Егилс Силинш,
• затворници – Филипе Ману и Тимъти Даукинс.
Солистите, хора и оркестъра на Ковънт Гардън дирижира Антонио Папано


Историята на създаването на творбата е дълга и сложна – съществуват три различни версии. Идеята се ражда още през 1803, когато либретистът и импресарио Емануел Шиканедер урежда Бетовен с договор да напише опера. Композиторът е настанен в сграда, част от големия театър в предградията – Театер ан дер Вийн. Либретото със заглавие „Весталски Огън“ написано от Шиканедер не допада на Бетовен и близо месец по-късно той се спира на „Фиделио“.

Шиканедер е уволнен от поста си на директор на театъра след по-малко от година, но договорът с Бетовен е валиден и той продължава работа по текста, който сам е избрал. Премиерата е през 1805, а след това творбата е редактирана година по-късно. Третата версия е от 1814.
Въпреки че Бетовен използва заглавието „Леонора или Триумфът на брачната любов“, спектаклите през 1805 са минали под името „Фиделио“ по настояване на театъра, за да се избегне объркване с операта от 1798 – „Леонора или съпружеската любов“ на Пиер Гаво и операта от 1804 „Леонора“ на Фердинандо Паер.

Първата версия, с либрето в три действия, адаптирано от Йозеф Зонлайтнер на френски език има премиера в Театър Ан дер Вийн на 20 ноември, 1805, с допълнителни спектакли през следващите две вечери. Успехът е помрачен поради факта, че по това време Виена е под френска, военна окупация и голяма част от публиката са били френски военни офицери.

След тази премиера, Бетовен скъсява операта до две действия с помощта на Щефан фон Бройнинг. Пише също и нова увертюра. Операта е представена на 29 март и 10 април 1806, с голям успех. Следващите спектакли са били възпрепятствани поради спор между Бетовен и ръководството на театъра.
През 1814 композиторът отново преработва операта си и премиерата на тази последна версия е на 23 май 1814.

Съдържание на операта „Фиделио“ от Лудвиг ван Бетовен

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 31 май 2021

16 май 3.00 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт в Ре мажор RV.513 за две цигулки и оркестър. Солисти: Никола Бенедети (цигулка) и Родолфо Рихтер (цигулка) 3.17 часа – Георг Фридирх Хендел (1685-1759), Кончерто гросо в Си бемол мажор, оп. 3 № 2. 3.29 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт в ре минор RV.514 за две цигулки и оркестър...

публикувано на 14.05.21 в 16:38

Радиосимфониците възхваляват Испания с музика от Шабрие, Родриго, Римски-Корсаков и Де Файя

Страна с богата история и уникална култура, Испания изиграва важна роля в развитието на западната музика. Нейното влияние ясно може да се усети в творчеството на редица френски, немски, руски и австрийски композитори. Испанският дух и темперамент са и „червената нишка“, около която е обединена програмата на концерта, с който радиосимфониците и..

обновено на 14.05.21 в 11:34

„Русалка”, лирична приказка в три действия от Антонин Дворжак

Либрето – Ярослав Квапил Изпълнена за първи път на 31 март 1901 година в Националния театър, Прага. Действащи лица: • Русалка (сопран) • Принца (тенор) • Княгинята (сопран) • Водния дух (бас) • Магьосницата (алт) • Горския (тенор) • Помощник-готвача (сопран) • Първа нимфа (сопран) • Втора нимфа (сопран) • Трета нимфа (алт) • Ловеца (баритон)..

публикувано на 14.05.21 в 08:40

Мартин Пантелеев и неговите три музи: цигулката, диригентската палка и музикалното перо

Музиката, в нейното безкрайно многообразие през вековете, отново звучи в националния ефир в изпълнение на българските майстори-музиканти. В своето издание на 14 май 2021 г., предаването „Български изпълнители“ на програма „Христо Ботев“ ви среща с един от представителите на голямата и обичана българска цигулкова фамилия Ешкенази – това е цигуларят,..

публикувано на 14.05.21 в 08:05

Покана за танго на сцената на Софийската опера и балет

100 години от рождението на Астор Пиацола отбелязва Софийската опера със спектакъл „Танго“ по музика на един от най-големите аржентински композитори. След като премиерата, насрочена на 26 март, беше отложена поради епидемичната обстановка в страната, на 14 май Софийската опера ще представи балета „Танго“ . Спектакълът е под патронажа на Негово..

публикувано на 13.05.21 в 15:49