Годината за българската киноиндустрия

Пет български филма и 11 чужди продукции са били заснети през 2020 г. у нас. А в самия край на годината на първо четене бяха приети промени в Закона за филмовата индустрия. Залага се увеличение на субсидията за национални продукции с 10 млн. лв. годишно. Въвеждат се и така наречените "финансови стимули" – филмовите компании, които са снимали продукции у нас, ще могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени при снимки в България.

Прави впечатление скоростта, с която бяха приети измененията. Проектът беше подложен на обществено обсъждне в началото на август, а кабинетът го гласува в средата на ноември. Той беше гласуван от комисия на 2-ри декември, а на 4-ти влезе за първо гласуване в зала. Законът за киноиндустрията е приет през 2003 година и от тогава е претърпял няколко незначителни изменения.

Доволни ли са хората от бранша от внесените промени?

"Дори при коледните промоции в супермаркетите не всички са доволни, а какво да кажем за Закона за киноиндустрията – не без ирония коментира темата Стефан Прохоров, драматург и програмен директор на Дома на киното. – Няма как на всички да бъде угодено. Въпросът е най-вече защо толкова бързо, след години чакане, на юруш, изведнъж се оказа, че поправките могат да бъде приети. Дали целта не е да се лобира и служи на частни интереси, но не това е най-важното. 

По-важни са екзистенциалните въпроси: Какво е българско кино? Защо го има? Трябва ли да го има? И ако да – защо? 

Но на 4-ти януари, когато отворят музеите и галериите, а ние (кината) – не, ще можем да продължим да си задаваме тези въпроси."