Изнамирането на електричеството е сред най-мащабните открития, променили радикално живота ни. Благодарение на изкуствената светлина можем да работим, да учим, да се забавляваме и да се разхождаме по улиците на градовете дълго след залеза на слънцето – нещо немислимо съвсем доскоро.
Около век и половина след откриването на електрическата крушка ние сме забравили нощния мрак по начин, който и най-дръзкият футурист не си е представял.
Заради осветяването днес 83% от населението на Земята живее под светлинно замърсено небе и не познава истинския мрак.
Големият призив на Просвещението „Светлина, повече светлина“ днес можем да тълкуваме и другояче, а желанието ни да светим навсякъде и по всяко време има цена и тя далеч не е свързана само с изливането на киловати енергия в небето. То руши екосистеми и води до изчезване на цели видове, променя и естествения ритъм, по който се ориентират телата ни.
За различните последици от светлинното замърсяване – д-р Никола Петров, астроном и директор на Обсерваторията „Рожен“, Доротея Табакова, преподавател по класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, и Антония Хубанчева, консервационен биолог, докторант към Института по орнитология Макс Планк и към Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките, коментират в предаването – чуйте в звуковите файлове.
Специално, за да бъде член на журито на младежкия конкурс за изпълнение на песен от филм или мюзикъл "Киното – моя любов, моя песен", подкрепен от община Варна, от Италия пристигна Иван Лазара. Той е вокален треньор на фестивала в Сан Ремо и музикален директор на West Scotland University в Рим. Човекът, който извайва гласовете на италианските звезди се..
Най-добрите български ученици по математика спечелиха 5 медала от най-престижното състезание по математика в света за годината, 65-ата Международна олимпиада. "Това е най-старото математическо състезание в света и служи като пример за съставяне на всички състезания, като България е една от основателките на тази олимпиада, тъй като заедно..
Професионалната техническа гимназия в Габрово е създадена през 1893 г. първо като кожарско училище с името на д-р Никола Василиади, на чието щедро дарение дължи съществуването си. Никола Василиади е роден в Букурещ, където семейството му се е преселило около началото на XIX век след опожаряването на Габрово и в търсене на сигурност и поминък...
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България...
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
