Европейската прокуратура е поискала допълнителна информация за част от българските кандидати за европейски делегирани прокурори, съобщават за БНР от пресцентъра на институцията, ръководена от румънката Лаура Кьовеши. Оттам уточняват, че все още не е взето решение дали те да бъдат отхвърлени или не, и допълват, че въпросът за тяхното назначаване се решава от Колегиума на Европейската прокуратура.
Според публикация на изданието "Юрактив", на която се позовават и други медии, Европейската прокуратура е уведомила българското министерство на правосъдието с писмо, че има забележки по седем от десетте български кандидатури. Възражения има срещу тримата следователи, тъй като те по закон не пледират пред съда, а това е една от задачите на европейските прокурори, срещу единствения съдия, защото е без опит в криминално право и срещу трима от прокурорите, заради много малкия им опит и защото работят на по-ниски нива в прокуратурата. От българското правосъдно министерство отговарят, че на този етап ведомството не е било уведомявано процедурата по одобряването на десетте европейски делегирани прокурори да е приключила.
Защо Лаура Кьовеши одобри само трима от десет кандидати за делегирани прокурори от България? Темата коментира в "Нашият ден" журналистът от програма "Хоризонт" Силвия Великова.
"За съжаление отговорът може да бъде прогнозиран само на базата на публикацията на "Юрактив" и на информацията от кореспондента на БНР в Брюксел Ангелина Пискова, че процедурата не е завършила. На този етап е ясно, че има някакъв проблем около някой от кандидатите. Въпросът е как проблемът ще бъде решен. Защото още със стартирането на процедурата стана ясно, че двама прокурори няма да бъдат достатъчни и квотата беше променена на 10 души. От там нататък беше въпрос на организация на българските власти как да излъчат тези хора, като последната дума е на Кьовеши.
За съжаление процедурата при нас се разви така, че от 35 номинирани, четирима се отказаха, Прокурорската колегия на ВСС даде положителен вот за 11, 10 от тях бяха изпратени като имена на Европейската прокуратура. Ако има проблем с кандидат, той ще бъде заменен със следващия на резервната скамейка. На скамейката ние имаме един. Вариантите са или да сменим един с този един, без да знаем дали той отговаря на очакванията на Европейската прокуратура (опит, съответно ниво в йерархията на прокуратурата – от окръжно ниво нагоре, да е прокурор приоритетно – да се е явявал пред съда, да е пледирал), или коментираният неофициално вариант – просто България да не изпрати повече от тези трима, които са одобрени.
От там нататък ще стане известен дисбаланс, защото другите държави вероятно ще изпълнят своята квота. Ако при нас са само трима, това означава различно натоварване. Втори-трети ден няма никаква реакция нито на Прокурорската колегия към ВСС, нито на Прокуратурата. Най-рано се очаква коментар от заседанието на Прокурорската колегия в сряда (10 март)."
Великова смята, че няма да има решение на Колегиума, преди да се изчисти въпросът от гледна точка на възможностите България евентуално да замени тези прокурори. "Проблемът е, че това е едно забавяне, което вероятно не устройва Лаура Кьовеши и Европейската прокуратура". Силвия Великова уточни, че тези български делегирани европейски прокурори няма да работят по дела, свързани с престъпления, извършени на територията на България. "Това е специално правило, за да може да се избегне евентуален конфликт на интереси и натиск."
Чуйте повече в звуковия файл.
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg