Култът към Богинята майка по българските земи от древността до днес – артефакти, храмове и информационна реконструкция.
Една от най-интересните и значими културно-исторически забележителности в Балчик е Храмът на Кибела, открит случайно при започването на строителни дейности на хотел през 2007 г. Това е единственият храм на Богинята майка в източната част на Балканския полуостров.
Кибела е наричана още Великата майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, олицетворявала силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.
Находките, открити през 2007 година в Балчик, са реставрирани и консервирани и са изложени в Историческия музей в Белия град. Това са повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи и други. Самият храм е обявен за национален паметник на културата.
Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Енчева, археолог и директор на Историческия музей в Балчик.
“Майката като символ не е от вчера, нито от днес. Тя е от праисторията. Въпреки грубоватия ѝ вид в самото начало, но все пак майка е изобразявана, с коремчето, носеща плода. Тя се почита така, но впоследствие в Балчик, в открития храм на Майката на Боговете, имаме изображения на Кибела, седнала на трон и величествена, изобразява се по съвсем друг начин. Иконографията е с тимпанчето, което е до нея винаги. Лъвът е нейното свещено животно.“
Празници и ритуали в Дионисополис
“Главният всенароден празник на Понтийската майка на боговете. Сведения ни дават надписите, които открихме в храма. Един от тях е от III в. пр. Хр., който казва, че празникът е бил честван в града на осмия ден от месец тавреон. Това е пролетен месец. Празникът на Майката на Боговете е бил свързан с пролетното равноденствие.“
Разположение на обектите в Дионисополис
“Засега това е единственият елинистически храм и храм на Понтийската майка на боговете и най-добре запазеният елинистически храм по западния бряг на Черно море. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни за археологията и изобщо за науката. Отразяват религиозния и обществения живот в Дионисополис. Като разнообразие това е най-голямата група движими паметници, свързани със самия култ на Майката на боговете – Кибела, които са откривани на място в нейния храм. Архитектурата на храма е запазена до 2,40 м. Планът на храма е правоъгълен, запазен е входът и предверието и същинската част, където са извършвани ритуалите.“
Повече за Дионисополис и Храма на Кибела можете да чуете от звуковия файл.
Друго място по нашите земи, на което са засвидетелствани податки за наличие на култа към Богинята майка, е село Оходен, Врачанско.
Находката коментира в “Нашият ден“ Георги Ганецовски, археолог и директор на Регионалния историческия музей във Враца.
“Находките край село Оходен са от период преди 8 хил. години. Мога да кажа, че сме засвидетелствали едни от най-древните податки на култа към Богинята майка (бел. ред.) и то по много интересно послание. Послание, оставено чрез веществени свидетелства от наши много далечно предци. И то в техните погребални обреди. Ние, макар и по обратен ред, както и да я наречем – Богинята майка, Великата богиня майка, дали след това именувана като Кибела, или Деметра, вече няма значение. Символиката къде по-обогатена, къде по-семантично натоварена, си е една и съща.“
“В случая говорим за следните податки: открихме погребение на жена, около 25-годишна, в силно свита поза на една страна. Тя е поставена в овална гробна яма. В общи линии това е посланието на символиката – ние страдаме от този проблем и винаги си задаваме въпроса защо – защо е свита, защо е овална гробната яма. Отговорите идват много бързо. Реално символиката е в това, че дамата е погребана имено в овална яма, която символизира майчината утроба. А свитата поза е позата на бебето в утробата. Посланието е връщането на починалото физическо тяло в утробата на майката земя.“
“Това, което е любопитно, тъй като става въпрос за няколко обредни съоръжения, които бяха открити там. Това е една пряка симбиоза, тъй като намерихме и мъжки скелет на малко по-възрастен индивид, принадлежал към друга антропологическа група, също поставен в овална гробна яма в полусвита поза. Има известна разлика дали е мъж или жена, но посланието е едно и също.“
В неолитното селище в землището на селото през 2004 година археолозите Георги Ганецовски от Врачанския исторически музей и Красимира Лука от Българско археологическо сдружение откриват уникален скелет на жена, на възраст 8100 години, установена чрез въглерод C14 в немска лаборатория.
Това го прави един от най-старите скелети, принадлежащи на културата на първите земеделци в Европа. Интерес буди фактът, че зъбите на тази праисторическа „Тодорка“, както наричат шеговито археолозите скелета, са в отлично състояние. Височината му е 153 см, като е погребан в поза „хокер“ и днес е експониран „in situ“ във Врачанския музей чрез специална блокова отливка и витрина с газ аргон за консервация.
През юни 2010 година екипът на Георги Ганецовски открива скелет на ритуално погребан мъж, част от първата земеделска цивилизация на Стария континент. Кръстен е Христо, на името на жена от екипа. Живял е около 35 години, погребан е в границите на самото неолитно селище и е престоял в земята 8000 години. Намерени са ритуално положени от дясната страна на главата дарове, като кремъчен нож и обърнат с устието надолу сферичен глинен съд, подпиращ главата обърната на изток.
Уникалните експонати отредиха място в Историческия музей в гр. Враца, която се определи като находката край с. Оходен. И не само от местно значение са находките, но това е и принос за световната археология. Неслучайно разкопките са посещавани от чужденци с научна и културна цел.
Археологическите разкопки са гордост за селото. Наскоро археологът Георги Ганецовски направи нови открития. Намерена е работилница за сечива, древен „хладилник“, нефрит, изобразяващ богинята майка. Като допълнителна атракция се извършват се възстановки на древни обичаи при равноденствие.
Повече за находките, свидетелстващи за наличие на култа във Врачанско, можете да чуете от звуковия файл.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg