Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Terra Култура

Крайморската крепост на хоспиталиерите край Херцлия

Снимка: архив

В Израел отминаха трите дълги локдауна заради коронавируса. След почти повсеместна ваксинация на населението отново постепенно се откриват различните сектори на икономиката, година след закриването им. Сред тях е и туризмът. Въпреки че е позволено, мнозина се страхуват да предприемат по-дълги пътувания. Управлението за защита на природата и парковете на Израел организира 1200 маршрута за безплатни екскурзии с екскурзовод, но със собствен превоз на всеки от туристите и при спазване на дистанцията. Оказва се, че много интересни старини има на хвърлей място от всяко населено място в Израел.   

Феня и Искра Декало, кореспонденти на БНР в Израел, разказват в "Нашият ден" за останките на крайморска крепост на кръстоносците, акцент в природния резерват "Аполония" в самия край на Херцлия – луксозния район, където са резиденциите на дипломатите и на много от олигарсите, в границите на широк Тел Авив. 

Ето част от разказа на тяхната водачка Елит Абади:

"Изгледът е невероятен. Въпреки че в далечината се виждат и съвременни небостъргачи, повечето близки домове са скрити в зеленината си и панорамата е почти същата, каквато са я виждали кръстоносците, достигнали след дълго плаване до жадуваните Свети земи. Как е изглеждала крепостта по тяхно време, можем да съдим по изображението на монетите, сечени на това място. Тя е имала три високи кули. Първата е наблюдателница, а останалите две – цитадела за храни и цистерна с вода, и висока катедрала.

Удобният за пристанище залив е открит от финикийците, но тяхното рибарско селище е било долу в ниското до плажа. Там са се заселили по-късно и морските хора, пристигнали вероятно от гръцките острови, които са ползвали този бряг за набезите си над египтяните. И наследниците на Александър Македонски, и римляните по-късно, на това място са имали свои градове, които за съжаление, все още на са разкопани, с изключение на една-две вили до самата крепост. Затова пък крепостта стърчи на самия ръб на стръмния морски бряг и нито умишленото ѝ събаряне, нито това, че доскоро са отмъквали каменните блокове за облицовка на красивите вили, не влияе на величината и красотата ѝ и до днес.

Въпреки че и турците са я възстановили, най-любопитният ѝ период е бил времето кръстоносните походи. В началото това е било малко селище, управлявано от синьор – много скоро ордените на тамплиерите и на хоспиталиерите са открили както стратегическото, така и икономическото значение на крайморското съоръжение. И докато тамплиерите са водачи на прииждащите вълни от кръстоносци - рицари и техните слуги и воини, то хоспиталиерите са се грижили за подслона им при пристигането и за лечението, защото след дългото плаване или след битките вече на брега мнозина се били болни или ранени. Точно те са се настанили на това място. Ако трябва да „преведем“ като съвременни професии работата на двата ордена, първите са гидове и банкери, а вторите – хотелиери и лечители. Освен корабите, превозващи рицари, на пристанището са спирали търговски съдове на път от Европа към Изтока и обратно. Владетелите на крепостта са събирали от тях такси. Предоставяли са охрана на керваните към Йерусалим, Дамаск или Аман. По пътищата са върлували разбойници.

Животът в крепостта и близкия град е текъл пълнокръвно, но е нямал нищо общо с европейския. Плодородната земя е била разделена между двата рицарски ордена, но са я обработвали местните селяни, които са плащали данъци, най-често в натура. Докато са се готвили за поредната битка, бившите европейски селяни са се отдавали на пирове. Не са имали вилици. Чак когато висш благородник се оженил за източна принцеса, тя успяла да наложи в двореца си приборите за хранене. (За това съдим по намерените при разкопките артефакти). Там, където сега е Херцлия, е било гора, използвана от благородниците за лов на диви животни.

Всичко е изглеждало прекрасно до обсадата на града от мамелюците. Няколко месеца рицарите и жителите на града са били обкръжени. Свършват и храната, и водата им. Водят преговори за предаването на крепостта. Байбарс* – предводителя на мамелюците, обещава да признае ранга на благородниците. Не изпълнява обещанието си. Най-напред, заедно с обикновените жители на града, ги кара да разрушат крепостта. След това част от тях убива, а други продава в плен. По принцип това са вторите и останалите по ред момчета на европейски благородници. На първородните завещавали земята и дворците, а останалите трябвало или да стана монаси, или да защитават земите на братята си. Някои от тях се опитвали да завоюват владенията на съседни благородници, за да могат и те да властват, но мнозина виждали в завладяването на Светите земи начин да намерят своята реализация. Поробвайки ги, мамелюците са изпращали вест до властващите им в Европа братя да изплатят значителен откуп. Някои от тях са се съгласявали да ги откупят, въпреки че не е имало гаранция, че ще им ги върнат живи, а други направо отказвали.

Сега на това място се правят фестивали, в които звучи трубадурска и друга музика. Наоколо, върху останките от някогашния град, е прекрасен парк-резерват за отлитащите птици, които тук си почиват, преди да пресекат морето. Не по-малко красиви са орляците пеперуди, които също са прелетни насекоми и също от тук тръгват към Европа.

*Ал-Малик Ал Захир Рукнадин Байбарс Ассалихи, известен само като Байбарс, е четвъртият мамелюкски султан на Египет и Сирия.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Веселото лято на децата в Ботевград

От днес (8 юли) до 19 юли децата в Ботевград ще имат възможност да се включат в инициативата "Весело лято в града" . За програмата в "Нашият ден" разказва Петя Нинова – експерт "Туризъм и публични събития" в община Ботевград. Инициативата, която съществува вече над десет години, е насочена към деца между 5 г. и 12 г. Съобразените с тази..

публикувано на 08.07.24 в 10:43

Алергията – болест на съвремието

По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема, като в последните 20 години честотата на алергичните състояние се е удвоила. 300 млн. души по света страдат от бронхиална астма и тенденцията продължава да е възходяща. В Световния ден за борба с..

публикувано на 08.07.24 в 09:17
Доц. Милена Якимова

Доц. Милена Якимова: В България силовите структури работят по команда за бандитите

Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова , преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". "Такава ситуация води до нарастване на фашистките настроения , а фашистките поддръжници се чувстват окрилени да надигнат глас и..

публикувано на 08.07.24 в 08:55

В деня на българската святост за избора на нов патриарх

Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език..

публикувано на 07.07.24 в 09:20

Село Калояново – древно и младо

Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..

публикувано на 06.07.24 в 13:05