За какво служи сънят

Спим, за да запомним, спим, за да забравим

Снимка: Pixabay

Прекарваме близо една трета от живота си, спейки. Когато спим, ние сме уязвими – и поне отвън погледнато, напълно непродуктивни.

Над природата на съня са разсъждавали учени и поети, а знайни и незнайни проповедници и адепти на продуктивността са заклеймявали желанието за сън.

През последните 50 години продължителността на съня през работната седмица е намаляла с час и половина, от осем часа и половина до под седем часа на денонощие. 31 процента от хората спят по-малко от шест часа на нощ, а 69% се оплакват от недостатъчен сън. Днес, ние спим по-малко откогато и да било. Учените алармират за пандемия от безсъние, а тенденцията важи не само за съня на възрастните.

Днес, благодарение на развитието на науката и технологиите, знаем много повече за съня и за това колко сложни процеси извършва тялото ни насън, за да изчисти метаболитната плака, стреса на деня и да възстанови нормалното функциониране на системите ни. Обратно, недоспиването води до проблеми и състояние, подобно на алкохолно опиянение. А системното лишаване от сън има връзка с редица невродегенеративни заболявания.


Лишаването от сън не ни прави по-трудоспособни, точно обратното е. Невярна е и представата, че „от сън спомен няма“. Оказва се, че сънят има ключово значение в механизма на запомняне.

Сънят не просто подпомага запаметяването на важни ориентири за света около нас, но и „разсъблича“ негативните емоции, които са придружавали дадено събитие и спомага „изтриването“ на стресовите реакции.

Няма как да излекуваме всичките си проблеми и тревоги с хубав сън, но можем поне да не добавяме нови с недоспиване.

За природата на съня, колко още типа хора има, извън „бухалите“ и „чучулигите“ и за особеностите на детския сън разказват Никола Кереков, доктор по Имунология в Института по микробиология към Българската академия на науките и част от екипа на Рацио и младият учен Богомил Пешев, който се интересува от невро-биологичната връзка между съня и паметта.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Будният габровски дух в Националния музей на образованието

Ако и днес габровци удивляват с находчивост и размах в общополезните и повдигащи духа дейности, то не е случайно. Това е град с традиции в предприемачеството, образованието и културата. Тъкмо в Габрово през 1835 г. с дарения на родолюбивите и заможни габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и други, е открито първото българско светско..

публикувано на 21.06.21 в 09:45

Рада Якова за присаждането на един художник в Нидерландия

Художникът, илюстратор и графичен дизайнер Рада Якова откри в София изложба, наречена „Витамин Д“. Показателно име, като се има предвид, че местожителството ѝ от 9 години е Хага в Нидерландия. Преди това е направила магистратура по изобразителни изкуства и реклама от Виена . Произведенията на Рада, често интерпретиращи женската идентичност, са..

публикувано на 21.06.21 в 08:15

Градчето, където е сниман любимият сериал „Синьо лято“ – Нерха

Бойка Велинова, която от години живее в Андалусия и използва Испания като базов лагер за пътуванията си по света, разказва как Испания се подготвя за завръщането на туристите – с почистени плажове, обновени менюта в ресторантите, ремонтирани хотели и широки усмивки. При телефонния ни разговор Бойка така сочно и картинно описа тамошните красоти! Тя..

публикувано на 20.06.21 в 08:20
Портрет на Петър Велики от Пол Деларош

Енциклопедия бюрократика. Епизод 3: Реформирани до изтощение

„Ако трябва да промените армията, вероятно трябва да въведете нови практически знания, новите практически знания са свързани с нови научни знания, новите научни знания   са свързани с нова, поне минимална образователна система, новата образователна система е свързана с нови хора - тези нови хора вероятно ще бъдат западноевропейци и това поставя..

публикувано на 19.06.21 в 09:15

Даровете на смъртта

Прогресът на биоинформатиката, генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство дават надежда, че ще можем, ако не да срутим, то поне да избутаме нататък последната бариера – смъртта. Какво ще се случи обаче, когато доближим безсмъртието? Дали в стремежа си да се избавим от човешката участ, няма да се превърнем в нещо друго? Стоян Ставру и..

публикувано на 18.06.21 в 11:32