Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ще бъде ли обявен 14 април за Ден на Раковски

Непознатият Раковски

Георги Стойков Раковски: Народ без история е мъртъв нравствено

Снимка: БАН

На 14 април се навършват 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски. Ще бъде ли обявен 14 април за Ден на Раковски? Доколко съвременна е личността му? Кой е дипломатът Раковски, как се създава държавност преди държавата и какво показват събитията, посветени на годишнината от рождението му? 

Във връзка с честването на 200 години от рождението на Г. С. Раковски Община Котел, съвместно с Министерството на Културата (МК), започна мащабна инициатива за преосмисляне на личността на бележития си съгражданин в историята на БългарияПредвижда се животът и делото на Раковски да бъдат и екранизирани в документален филм. Инициативата, която е по проект “200 години от рождението на Георги Стойков Раковски“ има амбициозната цел да изведе на дневен ред живота му, защото за Раковски и неговото велико дело е писано и говорено твърде малко.

Проф. Кирил Топалов, председател на Национална асоциация “Георги Стойков Раковски“, разказва в “Нашият ден“ за личността и делото на Раковски.

“Дали 14 април ще стане ден на Раковски, зависи от други хора, но ние сме дали нашата заявка, нашата дума сме я казали още преди два или три месеца. Логично е, след като имаме ден на Ботев, ден на Левски – разбира се, че трябва да ги имаме. Но да нямаме ден на Раковски, този, който ги е създал фактически, на този, който е поставил началото и то могъщо начало?!

Защото има различни видове начала. Раковски поставя могъщото, всеобхватното, общодържавно начало на Българското възраждане и на възстановяването на българската държава. Това е целта на Раковски. Той иска да възстанови българската държава и започва да го прави.

Вижте какъв урок ни дава Раковски – трябва да мислим за общото, за държавата, за българско, не за себе си. Той е имал много възможности лично за себе си да направи много неща, не ги е направил, раздал се е докрай. Умира твърде млад – на 46 години. За много хора кариерата тепърва започва да се развива тогава, за него приключва животът, защото той наистина се е раздал изцяло.

Нашата държава, ако уважава себе си, до всички тези равнища, до които ние сме се обърнали – парламент, правителство, президентство, независимо какви хора ще влязат там и ще бъдат на тези постове, но те са преди всичко българи и трябва да имат отговорност. И тази година е най-подходяща за включването на Деня на Раковски в нашия календар, в календара на българските официални празници

Национален празник си имаме – добър или лош, приемаме ли го или не – имаме го. Но официалните празници като Ботевите, този на Левски, трябва да имаме такъв и на Раковски – нашият дълг повелява.

Надявам се новото правителство, което и да е то. Новият парламент, какъвто и да е той, да вземат отношение по този въпрос, защото той е национален.“

Непознатият Раковски

“Раковски е наистина онази най-мащабна, най-могъща българска личност, която се опитва в средата на ХIХ в. да подготви създаването, възкресяването на българската държава. И вижте колко мащабна мисъл е той, знаел е, че държава без държавни институции няма. Това го казвам и по адрес на някои настроения в нашето общество, особено сред по-младите, които казват – на нас не ни трябва кой да ни управлява, можем сами. Как ще се управлявате сами без държава – това е анархия! Ето, колко е актуален дори в този момент Раковски.

Раковски знае какво трябва да има най-напред. Трябва да има армия, която да пази тази държава – създава я. Трябва да има правителство начело, на което да седи един човек, който да може да го управлява, и той казва в предложението си за правителство, начело с него. Той знае, че няма кой друг да оглави едно такова бъдещо правителство. Трябва да има институции, да има закони – той ги създава. Трябва да има наука – той я създава. Трябва да има литература – той я създава. Трябва да има журналистика, публицистика – създава ги. Създава всичко, това е магията на неговата личност, неговото присъствие.

Всяко време ражда своите личности, от които има нужда. И, ако погледнем в историята назад, ще видим, че това наистина е така. Въпросът е личностите, които времето е родило, да се срещнат с времето си, както е при Раковски. Със сигурност по неговото време е имало и други личности, които биха могли да изпълнят същите задачи, не са ги изпълнили, не са се оказали най-подходящите.“

Раковски не е достатъчно оценен 

“Това е заради обстоятелството, че Раковски в един момент, като се е надявал и той като много наши възрожденци, като целия народ почти, затова, че Русия ще го освободи, че тя ще му подаде ръка да възкръсне и да създаде своя държавност, че нашите съседи ще ни помогнат.

Първо, Раковски много се разочарова по отношение на съседите, когато разбира, че Сърбия и Гърция тайно водят преговори как да си поделят България при евентуални бъдещи събития. Защото гръцката революция е минала – получиха свобода, сръбската мина – получиха свобода. Ред е на българите, защото те винаги са били водещия народ и държава на Балканите.

Раковски усеща по-късно и истинската роля и намерение на Русия и се противопоставя. Оставя все пак някаква врата Русия след 10-те войни, която минава през България към Босфора, за да завземе проливите – не е освободила България. Но вероятно до края на живота си той все пак се е надявал, че при някакъв такъв поход най-накрая и ние ще получим свободата си на някаква цена.

Раковски обаче въстава срещу тази политика на Русия, която обезбългарява, обезлюдява България, защото след няколкото от последните войни през ХIХ в., още от Софрониево време, тя започва да обезбългарява българското население, изнася огромни маси и внася на тяхно място татари, от Крим, черкези и др.“

Д-р Силвия Найденова, директор на Централната библиотека на БАН, разказва в “Нашият ден“ за изложбата, посветена на Раковски.

“По повод 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски нашата библиотека подготви една постерна изложба, която проследява разностранните изяви на големия революционер, дипломат, публицист, поет, учен чрез негови книги и публикации в периодичните издания, които се съхраняват във фондовете на нашата библиотека.

Съхраняваме първото издание на “Горски пътник“, напечатано в Нови Сад през 1857 г. То постъпва в нашата библиотека през 1949 г. Това е едно от съкровищата в колекцията ни от български възрожденски книги. 

Другите неща, които сме показали в изложбата, са – едно издание, което е отговор на богословската гръцка брошура от Раковски, което е с подпис на Раковски. 

Изложбата е на сайта ни, може да се разгледа във Фейсбук страницата на Централната библиотека на БАН, на страницата на БАН също може да се види. И в централното фоайе на сградата на БАН.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отбелязваме професионалния празник на библиотекарите

В Деня на създателите и разпространителите на глаголицата – светите братя Кирил и Методий, отбелязваме и професионалния празник на библиотекарите.  Как четат младите хора днес – аналогово или дигитално, с очите или с ушите? Темата коментира в “Нашият ден“ Силва Василева: “ Библиотеките не са център на света, но все пак са важни..

публикувано на 11.05.21 в 14:16
проф. Милен Георгиев

Проф. Милен Георгиев: Имаме дълг към обществото да обясняваме науката на достъпен език

Милен Георгиев е професор в Института по микробиология – БАН. Той е ръководител на лабораторията по метаболомика към същия институт. В класацията на Станфорд на най-добрите 2% от учените в света попаднаха и българи, той е един от тях.  Той е съредактор и член на редакционните колегии на дузина международни списания в областта на..

публикувано на 11.05.21 в 12:23

Защо не намираме българска сол в родните магазини

Какъв е произходът на солта в българските магазини? Защо солта с български произход се среща рядко в тях? Темата коментира Ивана Мурджева в “Нашият ден“: “Стори ми се, че попаднах на източник на образование. Много често сме изправени пред задължението да осигуряваме домашното продоволствие. Осигурявайки продоволствието за дома, можем да се..

публикувано на 11.05.21 в 11:16

Правата на човека в България – тенденция към влошаване

Нарушение на права, а не легитимни ограничения с цел управление на епидемията – това е знакът на 2020 г. Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани, включително правото на лична свобода и сигурност. Правото на личен и семеен живот. Правото на мирно събрание. Свободата на изразяване. Правото на придвижване. Правото на труд и..

публикувано на 11.05.21 в 09:51

"Свети Николай Мирликийски чудотворец" – най-новият храм на Пловдив

Какво знаем и какво не знаем за най-новия храм, изграден в Пловдив – "Свети Николай Мирликийски чудотворец". Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Владимиров, журналист от Радио Пловдив. “Това е един от най-новите храмове в Пловдив, включвайки тук в район “Тракия“, пък и този, който очакваме в най-скоро време в Стария град с името..

публикувано на 10.05.21 в 13:46