Несъмнено икономиката е във фокуса на прожекторите през изминалата седмица. Имаше и изслушване на финансовия министър Кирил Ананиев в Народното събрание, където той гарантира, че "парите в Сребърния фонд са непокътнати" и подчерта, че кабинетът в оставка няма да внесе предложение за актуализация на бюджета, тъй като засега такава не се налага.
Фискални или монетарни са рисковете пред българската икономика? Анализ на ситуацията прави в "Нашият ден" икономистът и преподавател в УНСС д-р Щерьо Ножаров:
"За мен това е централният въпрос, тъй като дългата политика на прилагане на отрицателни или нулеви лихвени проценти изключително много изтощава икономиката и води до липса на възможности за маневри в икономическата политика. (Това е все едно да дръпнете леко ръчната спирачка на своята кола, ако тя не може да работи добре и да я забравите за дълго време.) Това в голяма степен я изтощава и фискалната политика след това става непредсказуема. Затова монетарната политика към момента трябва да бъде коригирана."
Стъпки
"На първо място трябва да се коректират редица от разходите, които в момента се правят в държавния бюджет, тъй като са прекомерни и силно завишени. А приходите са надценени и може да не се реализират. Очакваме и падежи по плащане на външния дълг през следващите години, което означава, че това поставя в редица рискове икономическата политика при нейното планиране. Трябва една сериозна ревизия на разходната част на бюджета."
Задачата на новия финансов министър
„Моите очаквания са да вземем външен дълг между 2,5 и 3 млрд. лева, за да завършим годината с фискален резерв около 6 млрд. лв. В противен случай без такъв външен дълг около 2,5-3 млрд. лв., който да е нов до края на годината, смятам, че фискалният резерв няма да бъде на съответно адекватното законово ниво. На един следващ финансов министър няма да му е лесно през целия мандат, тъй като ще има всяка година плащания на падежи по външния дълг, задължително планирани дефицити и полето за маневри ще бъде много ограничено. Икономическата политика започва да става изцяло и само фискална, а монетарната политика просто изчезва и спира да работи. Възстановяването на българската икономика ще бъде бавно."
Инфлацията
„Очакваната инфлация през тази година според мен ще бъде около 3-3,5%, защото международната икономика започва да се възстановява, има повишено търсене на международните пазари на суровини – това ще окаже известен натиск. Има и известни военни конфликти, които припламват тук и там, което също оказва влияние върху цените на суровините.
Населението е свикнало с увеличението на различни социални и нормативни плащания и ще поддържа някакъв темп на потребление, което ще окаже влияние върху инфлацията.
Проблемите, които предстоят, са донякъде надценените възможности за финансиране от европейски средства. Очакваме да получим малко над 2 млрд. евро да получим по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Те още не са одобрени – не сме изпратили Плана. Имаме и завишени капиталови разходи, които са нерентабилни и неефективни.
Политиката на нулеви лихвени проценти води до там, че изпадаме в един капан на ликвидността. Тя работи само при затворени икономики.
Обобщение
"Covid не е овладян. Ваксините не дават нужния ефект. Търсенето на българските стоки на международните пазари, за съжаление, не се покачва с темпа, който се очакваше при възстановяване на световната икономика. Т.е. местният износ няма да бъде толкова засилен, колкото се очакваше.
Приходната част на бюджета може би ще остане сравнително стабилна, макар и леко оптимистично заложена. Но разходната част на бюджета бих определил като силно неефективна и изискваща кардинално преразглеждане – особено капиталовите и инвестиционните разходи. Това надхвърля разходната част с 24-26% спрямо предходни периоди. Очакват ни 3-4 тежки години заради плащания по външния дълг и задължителните дефицити, които ще се изискват, за да излезем от капана на Covid кризата. А за тази година – единственото спасение е кардинално преразглеждане на неефективните завишени разходи в бюджета, които не дават антипандемичен ефект."
Чуйте повече в звуковия файл.
През август в "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Сред тях е този с 88-годишния Петър Шойлев, наскоро завършил докторантура във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той доказва, че никога не е късно да се учиш и да се стремиш към нови върхове...
Преди 129 години на Черни връх е основан Българският туристически съюз от Алеко Константинов. За заветите на Щатливеца и бъдещето на планинския туризъм в България разговаряме с Лъчезар Лазаров – изпълнителен секретар на БТС. Организираното туристическо движение цели участниците в него да опознават България, като същевременно култивират в..
За втора поредна нощ руската армия осъществява масирана атака срещу Украйна с ракети и дронове. Вчерашният ден бе белязан от удари по енергийни съоръжения и критична инфраструктура в най-малко 10 региона на страната. Ракетен удар в град Кривой Рог доведе до смъртта на двама души. Съединените щати осъдиха действията на Русия, като президентът Джо Байдън..
Как се прави маджун или петмез от захарно сорго? Фондация "Ботаника Лайф" съхранява традицията за производство – разказва в "Нашият ден" учредителят Апостол Апостолов . Маджунът изчезва в нашето съвремие, тъй като малко българи отглеждат захарно сорго и познават технологията за обработката му. В миналото в много села е имало маджунарни,..
"Наистина температурите, които наблюдаваме, както на атмосферата, така и на водата, са екстремални през последните години и близки до тропичните. Не..
Искате ли да общувате с дигитален двойник на ваш близък или любим човек? Бихте ли позволили вашите близки да общуват с ваш дигитален двойник след..
Испанският хореограф, танцьор и преподавател Хуан Карлос Отеро пристига след броени дни в нашата страна. В София той ще води първия за България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg