Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Андон Балтаков: Основният проблем е независимостта на финансирането на обществените медии

От другата седмица става ясно дали в БНР ще се наложат съкращения

Генералният директор на БНР Андон Балтаков
Снимка: Ани Петрова

Генералният директор на БНР Андон Балтаков изпрати официално искане до парламентарната бюджетна комисия да бъде променен текстът от Закона за държавния бюджет, който позволява на Министерския съвет да орязва финансирането на общественото радио. Бюджетът на БНР за 2021 г. вече е намален с близо 1 милион лева с последното постановление на правителството в оставка, за което Радиото е уведомено на 5 май. Балтаков пита защо бюджетът на общественото радио е намален, докато в същото време е одобрен трансфер към Българската национална телевизия от 20 милиона лева за покриване на просрочени задължения и трансфер към Българската телеграфна агенция от 2 750 000 лева. Генералният директор на БНР предупреждава, че намаляването на средствата за капиталови разходи заплашва да постави Радиото в неадекватна за обществото позиция, тъй като ще забави дигиталното развитие и обновяването на техниката за излъчване. 

По-рано Андон Балтаков изпрати и писмо до министър-председателя по повод намаляването на бюджета на Радиото с близо 450 000 лева, мотивирано с държавни разходи заради пандемията. Балтаков определя подобна политика спрямо БНР като "тенденциозна и преднамерена". Той посочва, че Радиото е журналистическата организация с най-голямо доверие в обществото, а в условията на криза ръководството на обществената медия успява да изчисти над 5 500 000 лева дефицит. 

Кой и защо отнема пари от бюджета на БНР и какво следва от това за обществената медия? Ето какво коментира Андон Балтаков, генерален директор на БНР, в предаването "Мрежата":

"Може би трябва да започна по-отрано (чисто като хронология), защото контекстът дава доста нюанси на фактите, на които сме свидетели през последните дни. Когато започнах моя мандат и разбрах какво е финансовото състояние на БНР, дефицитът беше 5,5 млн. лв. През цялата 2020 г. ние сме се борили с този дефицит. По никакъв начин ние не наранихме или омаловажихме продукта, който създаваме за нашите различни типове аудитория – на програмите и на музикалните състави. 

Когато трябваше да представяме новия бюджет пред СЕМ, казахме, че за да изпълняваме обществената си мисия, обществената функция, за 2021 г. ще ни трябват 57 млн. лв. бюджет. СЕМ одобри това наше искане, но Министерството на финансите каза "не" и даде 54 млн. лв., въпреки че поставихме въпроса за наследените огромни дългове към БТК (компанията, която управлява радиопредавателите), както и огромни задължения, неплащани от минали ръководства по отношение на местни данъци и такси. Знаете, от 2017 г. БНР изпадна в кризата с организациите, които управляват авторските права, всяка година тези разходи се увеличават почти в геометрична прогресия. Всички тези фактори ни накараха да поискаме от българското общество този бюджет." 

Балтаков обясни, че въпреки тези затруднения БНР е направило своята финансова програма на базата на намаления бюджет от 54 млн. лв. "При приемането на бюджета Министерството на финансите си остави една вратичка да може да взема от парите на всички организации, чийто бюджет се управлява чрез Закона за държавния бюджет и посредством Закона за публичните финанси – 5% от техните бюджети при извънредни ситуации.

Още първия път, когато намалиха бюджета на БНР с 450 хил. лв., аз свиках Дирекционния съвет и им обясних, че този път ще вземем капиталовите разходи – няма да осъществим планираните инвестиции, за да може по този начин да изпълним другия си обществен дълг – борбата с пандемията. Това беше на 29 март, когато взеха 449 100 хил. лв., за да бъдат предоставени на НЗОК и за закупуването на препарата ремдесивир за лекуването на Covid-19."

Балтаков подчерта, че се е информирал дали и в какви размери са взети средства от бюджетите на други организации, които се финансират по начина на БНР. „Взимат се пари от всички бюджетни организации, но разликата е огромна."

Като ръководител на една обществена организация генералният директор на БНР постави въпроса и в другия контекст – за независимостта на обществените медии.

Ние не сме част от държавната администрация. Парите се отпускат със Закона за държавния бюджет. Сегашното законодателство ни определя да се управляваме със Закона за публичните финанси, но ние не сме част от държавната администрация и министърът на финансите не може ей така да дойде и да вземе пари. Ако се спазва чисто етичната логика за независимостта на обществените медии. Отново се използва Covid аргументът – че трябва да се дадат тези 88 млн. лв. на НЗОК, както и за увеличение на заплащането на хората, които се борят с тази криза."

Основният проблем е за независимостта на финансирането на обществените медии

Балтаков даде за пример за задълженията от години на БНТ, като подчерта, че Министерството на финансите много добре знае какво е състоянието по отношение на задълженията и на БНТ, и на БНР: „Въпросът ми е защо решиха да покрият стари задължения от предишни ръководства на БНТ, а си затвориха очите за БНР? Вторият ми въпрос е: Кому е необходимо в този момент, в който обществото наистина има нужда от тези финанси, да се инвестират 3 млн. лв., за да може БТА да създава безплатно съдържание? Мисля, че и БНР, и БНТ си спазваме изключително достойно задължението към обществото да го информираме. Кому е необходимо точно в този момент да се инвестират 3 млн. лв. и къде е бизнес планът, който ще гарантира, че тези 3 млн. лв. ще бъдат оползотворени по начина, по който трябва да бъдат?

Въпросите са за независимостта на финансирането на БНР, за етичността, която съществува в изпълнителната власт по отношение точно на независимостта на финансите на БНР, и начина, по който допълнително се дават пари на други медийни организации, и се прави по този начин – за мен това е двоен аршин", категоричен е Андон Балтаков.

Какво следва от тук нататък за БНР

„Принуден съм да намаля разходите на БНР за 40 работни места. 40-те работни места е илюстрация, за да предам какво означава 800 хиляди лева да ги няма в бюджета. Това са много пари за БНР. В момента намаляваме оперативните разходи. В понеделник съм поставил задача на директора на „Човешки ресурси“ и на директора на Дирекция „Бюджет“ да ми предоставят план, който поема да можем да съкратим 388 300 лв. от оперативните разходи. Защото капиталовите не можем да ги пипаме. Ние трябва да правим инвестиции. Матриците на централните апаратни в регионалните радиостанции не са подменяни с десетилетия… Очаквам справка от Дирекция „Бюджет“ колко пари могат да бъдат съкратени от издръжката, колко места са свободни, за да замразим каквито и да било наемания на нови хора, къде можем да пенсионираме хора, и едва след това ще видя дали е необходимо да посягаме на персонала… до съкращения…"

От понеделник става ясно дали в БНР ще има съкращения

"Все още вярвам, че има разум в българското общество и в българските управляващи да не допуснат БНР да „посегне на „жива плът“. Но ако стигнем дотам, ще излезем с ясни и категорични критерии за приоритетността на различните работни функции, за да можем да си изпълняваме обществената мисия. Не ми минава и като вариант да посегна на творческите екипи, както и на техниката – за мен това е връх в приоритетната таблица. Там по никакъв начин не бих искал да посягам."

От кого зависи да се промени финансовото състояние на БНР

"Освен че съм журналист, аз имам и доста стабилно икономическо и финансово образование и съм се доказал, че мога да управлявам бюджети и мога да изваждам организации от кризи. Аз ще намеря най-добрия начин да не пострада продуктът или съдържанието, което създаваме в БНР, както и да не пострада качеството или да не бъде наранена нашата мисия и ключовите функции в БНР. Мога да го гарантирам. Засега не бих искал да спекулирам.“

„Извива ли някой ръцете“ на БНР през финансови лостове

„След като изпратих първото писмо до министър-председателя, след като направих толкова публично и второто намаляване на нашия бюджет, фактът, че няма никаква реакция, говори, че аз, като ръководител, може да имам всякакво мнение, но на него не му се обръща внимание. Генералният директор на БНР рядко или никога не изпраща писма до изпълнителната власт. И след като аз съм взел това решение, значи има проблем.“

Цялото интервю на Николета Атанасова с Андон Балтаков можете да чуете в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Павол Салай: Правосъдните власти в България не си вършат работата все още

Защо „Репортери без граници“ настояват за разследване финансирането на бившите медии на Делян Пеевски, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Павол Салай с ресор ЕС и Балкани в “Репортери без граници“: „За нас Делян Пеевски е символ на конфликта на интереси и корупцията в медийната сфера в България. Знаем, че той притежаваше,..

обновено на 18.06.21 в 18:26
Николай Стайков

Николай Стайков: Който влияе върху правосъдната система, има вечен щит от всяко наказателно преследване

Николай Стайков от Антикоруционния фонд представи своето ново разследване "Говорим си с Господ". Първа част от разследването “Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие”. Разказът на Ивайла Бакалова за това кой, как и срещу какво урежда дела в Специализирания съд?  Секретни записки на ДАНС до премиера. Искания за..

публикувано на 18.06.21 в 15:53

Нешка Робева: Много пъти казвах истината и винаги получавах шамарите, но продължавах

Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 80-те и 90-те години, с нейното име са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика и на българските „златни момичета“, както и развитието на световната художествена гимнастика през последните 25 години на ХХ век.  Като хореограф създава..

обновено на 18.06.21 в 14:56

Да се промени Наредба №7 за ваучерите за храна, за да се използват и за почивка

Какви са очакванията към летния туристически сезон? Ваксинации, сертификати... къде да почиваме, какво да изберем – в чужбина или у нас? Темата коментира в “Нашият ден“ Румен Драганов , председател на Института за анализи и оценки в туризма: “Очакванията за летния сезон са много интензивни пътувания на българи в България, което..

обновено на 18.06.21 в 14:33
Втори пътуващ семинар по криминология

Втори пътуващ семинар по криминология

Департамент "Национална и международна сигурност" на Нов български университет и Лабораторията за специализирани изследвания на рисковете и сигурността организираха Втория пътуващ семинар по криминология. Първият семинар през 2019 година се проведе в Италия, а тазгодишното обучение се реализира на остров Персин край град Белене. В..

публикувано на 18.06.21 в 14:19