Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Terra култура

"Свети Николай Мирликийски чудотворец" – най-новият храм на Пловдив

Какво знаем и какво не знаем за най-новия храм, изграден в Пловдив – "Свети Николай Мирликийски чудотворец".

Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Владимиров, журналист от Радио Пловдив.

“Това е един от най-новите храмове в Пловдив, включвайки тук в район “Тракия“, пък и този, който очакваме в най-скоро време в Стария град с името “Св. Архангелис“.

Спомням си този храм още от полагането на първата копка, защото така се случиха нещата, че имах възможност да живея точно на метри над храма в един висок блок, когато започна неговото строителство.

В момента може да се види една много внушителна сграда с ярка синя и златна камбанария, изключително различно от всички храмове, които познаваме и без това усещане за старинност на тези сгради.

Какво обаче се случи на въпросния 9 май 2015 г. при самото освещаване на храма? Там за откриването пристигнаха и духовници от Кипър и частици от мощите на Николай Мирликийски.

Камбаните на храма – най-голямата е 200 кг, а най-малката – 30. Редът им е изчислен така, че да могат да се изпълняват традиционните мелодии, които приканват вярващите да дойдат в храма. Подовата настилка е от 4 вида гранит.

Иконостасът пък е дело на ученици и учители от Пловдивската гимназия по архитектура и дърворезба.“



Историята на храма започва в началото на XX в., когато Кирил Василев, собственик на фирмата „Хелиос метал“, вижда в украинския град Николаев малък красив храм, посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Кирил Василев е впечатлен и решава да изгради в Пловдив реплика на същия храм. Той се обръща към кметството в район „Западен“, което одобрява намерението му и дарява терен за строителството. По препоръка на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай размерите на храма са увеличени 2 пъти и половина спрямо оригинала в Николаев. 

Първата копка е направена на 6 декември 2010 г., а строителството започва 4 юли 2011 г. Храмът е построен от „Хелиос метал център“ с партньорски фирми. Използвани са сложни конструкции, които правят сградата по-устойчива на земетръс и значително по-лека в сравнение с традиционното монолитно строителство. За пръв път в историята на храмовото строителство в България е издигнат метален купол с диаметър 10,7 метра, тегло 12 тона и височина 5,5 м.

След края на грубото строителство през октомври 2013 година започва външната украса на храма. От юли 2014 година до април 2015 година екип от художници и иконописци изработват стенописите.

Храмът е осветен на 9 май 2015 г. с благословението на Николай Пловдивски.

Храмът представлява еднокорабна, еднокуполна базилика с височина 22 m и площ от 200 m². При избора на цветовете е използвана руската традиция храмовете отвън да се оцветяват в бяло, синьо и златисто. От външната страна храмът е покрит с 12 cm минерална вата, импрегнирано дърво и 3 пласта хидроизолация. За обшивката на големия купол, както и на четирите по-малки кубета и на купола на камбанарията, е използвана специална, оцветена в синьо и украсена със златни звезди неръждаема ламарина с титаново покритие.

Основният купол е обшит с небесно-сини метални плочки и 36 броя звезди. Монтажът е извършен от украински и руски специалисти. Двуметровите кръстове са изработени и позлатени в работилниците на известния украински манастир Киевско-Печорска лавра.

За закрепването им са използвани специализирани уреди като лазерен отвес и компас, за да ориентират хоризонталните части на кръста точно в посока „север-юг“ според изискванията на източноправославния канон. Фасадата е оцветена в бледожълт цвят с бели декоративни елементи. Облицовката е довършена от семейство Андрей и Екатерина Тоцки от Волгодонск.

Подовата настилка е от четири вида гранит, доставен от Китай. Иконостасът е дело от ученици и учители от пловдивската Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване и е с размери 7,25 × 7,50 m и тегло 1,5 тона, като носещата му конструкция е създадена от бял бор, а дърворезбите са изваяни от липа.

До храма се издига 24-метрова камбанария с два вградени часовника. Храмът има 6 камбани, отлети от леярски род Велеганови – най-голямата е 200 килограма, а най-малката – 30 kg. Редът на камбаните – 200, 100, 80, 60, 40 и 30 kg е изчислен така, че да може да се изпълняват традиционните мелодии, приканващи миряните за литургия.

Архитектурният проект е дело на екип с ръководител архитект Илко Николов. Архитектурата на храма е отличена със специалната награда на журито на архитектурния конкурс „Сграда на годината“, проведен в края на 2015 г. 


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Лилия Драгоева и Михайлина Павлова в студиото на

Не спорете с тези, които смятат, че Земята е плоска

В навечерието на София Прайд Организационният комитет се обърна с призив към институциите и политическите партии. В него се казва: „Организационният комитет остро осъжда серията правонарушения, включително евентуални престъпления, извършени през последните три седмици и насочени срещу ЛГБТИ общността и срещу събития, част от културната..

публикувано на 11.06.21 в 18:25
Мирослав Арабаджиев

Младите в журналистиката: Мирослав Арабаджиев

11 юни е. Ден, който със сигурност слага край на един дълъг и странен период за Европейските футболни първенства. Европа пак ще брои, но без да навлиза в статистиката на пандемията. В следващия месец тя ще отчита само красиви попадения на световни терени. UEFA EURO 2020 започва с двубоя Турция – Италия, който ще постави началото на най-очакваното..

публикувано на 11.06.21 в 16:35
Илия Пешев пред ателието си в София

Часовник и безвремие, и дългата история на ножа

През 30-те години на миналия век британският поет и аристократ Едуард Джеймс е много близък до течението на сюрреализма и е близък приятел на писателя Олдъс Хъскли, комуто споделя опасенията си, че след Втората световна война вероятно много от занаятите ще замрат и постепенно ще изчезнат. Той изразява готовност да превърне имението си в училище по..

публикувано на 11.06.21 в 15:20

Силвия Великова: От Кьовеши ще разберем дали посещението ще остане само протоколно

Непопълнената квота за български делегирани прокурори и работата на Европейската прокуратура бяха част от акцентите на срещата в София на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Работното ѝ посещение приключва днес. Темата коментира в “Нашият ден“ журналистът  Силвия Великова . "Надявам се на пресконференцията да прозвучи това,..

обновено на 11.06.21 в 13:36

Ще накърни ли съдебната реформа достъпа до правосъдие

Защо трябва да бъде променена съдебната карта на съдилищата? Какво представлява проектът “Модел 4“? Темата коментира в “Нашият ден“ Красимир Шекерджиев , член на Адвокатската колегия на Висшия съдебен съвет. “Модел 4“ е един от четирите модела, които бяха изработени в рамките на проект, стартирал през 2016 г.  "Още от предходния състав..

публикувано на 11.06.21 в 13:32