Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Надежда Цекулова:

Правата на човека в България – тенденция към влошаване

Снимка: БНР

Нарушение на права, а не легитимни ограничения с цел управление на епидемията – това е знакът на 2020 г.

Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани, включително правото на лична свобода и сигурност. Правото на личен и семеен живот. Правото на мирно събрание. Свободата на изразяване. Правото на придвижване. Правото на труд и образование, както и правото на здраве.

В редица случаи властите използваха противоепидемичните ограничения, за да задушат критични политически и граждански изяви срещу техни политики.

В деня на представянето на годишния доклад на Българския хелзинкски комитет темите за човека и неговите права са особено актуални.

С коментар в “Нашият ден“ участва Надежда Цекулова от БХК.

“За съжаление посоката се превръща в тенденция в последните години и тя е към влошаване на средата и общото състояние на правата на човека в България. За съжаление през 2020 пандемията допринесе за това тази негативна у нас тенденция да намери своите проявления в международен мащаб.

България не беше единствената държава, в която балансът между легитимните ограничения, необходими, за да се осигури максимално здравето и живота на хората, и преминаването на границата им в посока нарушаване на човешки права и свободи, беше трудно поддържан. Заради тази тенденция, за която стана дума, обаче у нас тази граница у нас многократно и в различен контекста беше преминавана.“


Трета глава на доклада – защита от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

“Тази глава години наред обръща внимание на спецификите на един много чувствителен през 2020 г. проблем, на който периодично се обръща внимание. Това е начинът, по който институциите се отнасят към хората в затворените институции.

По какъв начин държавата ни се грижи за хората, които са изцяло в нейна власт. В тази глава попада например полицейското насилие. Знаете, през 2020 г. заради ескалацията на антиправителствените протести, с които се искаше оставката на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, имаше повишен интерес към тази тема.

Със съжаление трябва да отбележим, че страната ни не просто не е постигнала значим напредък в тази сфера, а продължава да дълбае дъното.

През 2020 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа – върховният орган, който следи за спазването на решенията на Европейския съд по правата на човека – излезе с резолюция по тази тема. Това е висша мярка, с която се казва на държавата, че не изпълнява определени решения и че е крайно време те да бъдат изпълнени.

Бяха произнесени много голям брой решения на Европейския съд по правата на човека, мисля че бяха 10, с които бяха установени нарушения на правото на живот и забраната за нечовешко отнасяне. В същото време бяхме свидетели на инциденти, които дават основания държавата отново да бъде подведена под отговорност под този параграф.

Това е една от точките, по които за съжаление отбелязваме сериозен регрес и висока тревога както на национално, така и на международно равнище.“


Пандемията

“Не знам дали има български гражданин, който в един или друг момент да не е бил карантиниран през този период. Едно от нещата, които в най-голяма степен засегнаха правата, беше липсата на възможност карантинирането да бъде оспорено.

Има изискване, когато човек бъде лишен от свобода, карантинирането е своеобразно лишаване той да има възможност да оспори аргументите, с които е лишен от свобода, в обозрим срок и този срок трябва да е в рамките на това лишаване, за да има смисъл.

В България това продължава да е невъзможно и към днешна дата. Няма бърза съдебна процедура, с която карантинираният да може да оспори поставянето си под карантина.

Това е сериозен проблем, който е следствие от проблеми, които България традиционно и години наред има, свързани с липса на достатъчно адекватна преценка при задържането под стража в досъдебното наказателно производство.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Николай Стайков

Николай Стайков: Който влияе върху правосъдната система, има вечен щит от всяко наказателно преследване

Николай Стайков от Антикоруционния фонд представи своето ново разследване "Говорим си с Господ". Първа част от разследването “Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие”. Разказът на Ивайла Бакалова за това кой, как и срещу какво урежда дела в Специализирания съд?  Секретни записки на ДАНС до премиера. Искания за..

публикувано на 18.06.21 в 15:53

Нешка Робева: Много пъти казвах истината и винаги получавах шамарите, но продължавах

Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 80-те и 90-те години, с нейното име са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика и на българските „златни момичета“, както и развитието на световната художествена гимнастика през последните 25 години на ХХ век.  Като хореограф създава..

обновено на 18.06.21 в 14:56

Да се промени Наредба №7 за ваучерите за храна, за да се използват и за почивка

Какви са очакванията към летния туристически сезон? Ваксинации, сертификати... къде да почиваме, какво да изберем – в чужбина или у нас? Темата коментира в “Нашият ден“ Румен Драганов , председател на Института за анализи и оценки в туризма: “Очакванията за летния сезон са много интензивни пътувания на българи в България, което..

обновено на 18.06.21 в 14:33
Втори пътуващ семинар по криминология

Втори пътуващ семинар по криминология

Департамент "Национална и международна сигурност" на Нов български университет и Лабораторията за специализирани изследвания на рисковете и сигурността организираха Втория пътуващ семинар по криминология. Първият семинар през 2019 година се проведе в Италия, а тазгодишното обучение се реализира на остров Персин край град Белене. В..

публикувано на 18.06.21 в 14:19

FesTEAval пред Телефонната палата

Чаят е напитка с хилядолетна история и е станала част от културите на Великобритания, Япония, Русия, Турция и т.н.  На 18 юни пред Телефонната палата в София започва четвъртото издание на изложението на чай FesTEAval.  Колко вида чай могат да се видят?  Имаме ли в България култура на пиене на чая?  Има ли мода в пиенето на чай и ако има, кои чайове..

публикувано на 18.06.21 в 13:19