Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хава Пинхас-Коен: Диалогът, дори и вътрешен, дава възможност за спасение

| обновено на 14.05.21 в 15:32
Хава Пинхас-Коен
Снимка: ЦЕБС Алеф

"Орфееви песни и други стихотворения“ е един малък сборник, с който се представя пред българската публика израелската писателка Хава Пинхас-Коен. Тя е в България в момента, за да участва в четвъртото издание на Международния фестивал на поезията "Орфей" в Пловдив. Носител е на наградата "По следите на Орфей" от предишното, трето издание на фестивала.

На 14 май, петък, от 18.00 ч., в Тържествената зала на Българския културен център, ул. „Веслец” 13 в София, е софийската премиера на поетичната книга на Хава Пинхас-Коен „Орфееви песни и други стихотворения”. Книгата ще бъде представена от поета Бойко Ламбовски, стиховете ще прозвучат в изпълнение на актьора Стоян Алексиев. Авторката ще разкаже за себе си и ще отговори на читателски въпроси.

Първата нейна книга на български – стихосбирката "Орфееви песни и други стихотворения" е в превод на Йосиф Бенатов и Вера Иванова, под редакцията на Антон Баев.

Ето какво разказа в "Артефир" Хава Пинхас-Коен:

"Усетих Орфей, когато загубих съпруга си. Това стана, когато бях много млада и имах нужда да запазя това усещане за разлъка. Подбрахме стиховете за тази книга да отразяват живота на жената, да са свързани с жената, със семейството – има такава линия в моята поезия."

Връзката с България

"Родителите ми са родени в София, живели са в София и са напуснали в края на Втората световна война. Те говореха помежду си на български. Майка ми ми пееше детски български песнички, както и баба ми, която знаеше и ладино. Иска ми се посланието в тази книга на български да е универсално, но също така в него има една израелска еврейска линия – такъв полъх, митологията, която извира от Библията."

Изкуството – част от паметта и възможност за спасение на душите

"За мен изкуството и поезията в частност са универсални. Но когато се изразявам чрез поезия, аз съумявам да заставам срещу себе си – да разреша някакъв вътрешен конфликт, който имам, и да намеря себе си. Думата на иврит за месия, което е името на Исус, съдържа в себе си думата за диалог. Диалогът, дори когато е вътрешен, дава възможност за спасение. Поезията е това, което вдига диалога на друго ниво. Диалогът е двустранен – отвътре навън и отвън – навътре. Защото когато някой го чете, а аз пиша, това също е диалог."

Изследвания за историческите корени

"Да, те са свързани със семейството ми, но не само – а с цялото тяхно поколение. Много късно започнах да си давам сметка за тяхното пътуване (думата пътуване няма днешния смисъл, а по-скоро има смисъл на оцеляване, на бягство), какъв живот са водили те по време на войната и как е трябвало да изграждат живота си отново. В началото не знаех нищо, майка ми не говореше, а само казваше "Забрави, сега и когато е лошо, е по-добре от тогава". Малко по малко извличах информация и се чувствах като археолог на разкопки."

Жена поет в Израел

Василена Мирчева, Хава Пинхас-Коен, Дарина Маринова

"Да бъдеш жена поет в Израел означава да влезеш в една линия, която датира 2000 години (в псалмите, които са чиста поезия...), т.е. поезията е вид задължение – служене на словото. Иврит е древен език, но за разлика от латинския, той не е отмрял, той е жив език, така че ситуацията е малко сложна. От друга страна, да си жена поет в Израел – до 20-те години на миналия век не е имало, чак 80-те години се появяват повече. Има и друга страна на това – да, ние пишем за изживяванията на жените, за семейния живот, но аз винаги съм се съпротивлявала да бъда слагана под етикета "женска поезия". В началото беше много трудно, извървяхме дълъг път, преборихме се за много неща. Например, кухнята вече е тема в поезията. Еротичните преживявания на жената бяха теми, за които не можеше да се пише. От 80-те години нещата вече са различни и компютрите много помогнаха за това. Например, дълго време се избягваха и темите за развода, за болестта, за войната, за онова, което е грозно."

Превод в ефир Василена Мирчева

Чуйте повече в звуковия файл.

Хава Пинхас-Коен

Хава Пинхас-Коен е поет и писател от Израел, автор на 12 книги с поезия, преподавател по литература и изкуство в Ерусалим. През 1989 г. основава списанието DIMOOY за еврейска литература, изкуство и култура и го редактира в продължение на 22 години. Творбите ѝ са преведени на повече от 10 езика.

Хава Пинхас-Коен често посещава Балканите (България, Сърбия, Северна Македония, Словения) и пише за региона. Носител е на множество награди в Израел, както и в Сърбия, и в Косово. През 2020 г. е удостоена с наградата „По следите на Орфей” от Международния фестивал на поезията „Орфей” в Пловдив.

Хава Пинхас-Коен е в България и заради проучване, което прави за бъдеща книга за съдбата на българските и в частност пловдивски евреи по време на Втората световна война и след това. Макар да не е родена в България, но майка ѝ е оттук, Хава носи със себе си архивни снимки и свидетелства от онези тежки години. И усилено учи български.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марин Георгиев

"Заговорът на мъртвите" – нова мемоарна книга на Марин Георгиев

"От 80-те години на миналия век, когато започнах мемоарите си, до днес са изтекли четири десетилетия, в които се опитвам да побера шест. С всяко от тях растеше и възможността което е било , да бъде казано както е било  – нещо, от което се боим. Позволих си да го направя както предците ни, които наистина са били свободни хора и в свободно, и в..

публикувано на 17.07.24 в 12:10

Национална награда "Георги Джагаров" за Боян Ангелов

Съюзът на българските писатели връчи националната литературна награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" за 2024 г. на Боян Ангелов. Дни преди рождения ден на поета Георги Джагаров – 14 юли, в писателския клуб "Парнас" се проведе официална церемония за 21-ви път. Началото на тази традиция бе поставено през 2004 г., когато за първи носител  на..

публикувано на 17.07.24 в 11:15

Смесеният хор "Родна песен" – от Търговище до Пекин

Смесеният хор на Търговище "Родна песен" заминава за Пекин , където ще вземе участие в международен фестивал-конкурс, посветен на хоровото изкуство. В "Нашият ден" разговаряме с  Красимира Коларова,  художествен ръководител на хора вече 45 години. Смесеният хор "Родна песен" е основан преди 126 години от възпитаник на Одеското музикално училище...

публикувано на 17.07.24 в 10:09
Участници в творческия терминал България-Израел

Творчески терминал България-Израел се проведе в София

Българският културен център в столицата стана домакин на арт събитието "Творчески терминал България-Израел, 2024". Съорганизатори бяха Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина, Съюзът на българските писатели, Общество "Димчо Дебелянов" и Българският културен център. Присъстваха автори от чужбина и страната, както и..

публикувано на 17.07.24 в 09:37
Св. великомъченица Марина

На 17 юли почитаме Св. великомъченица Марина

На 17 юли почитаме Св. вмчца Марина, закрилница на Южното Черноморие. В днешния ден Созопол , покровителстван от Светата великомъченица, празнува своя официален празник. В "Нашият ден" кметът Тихомир Янакиев говори за древната и съвременна гордост на града. Историческите изследвания сочат, че Созопол е сред най-старите живи градове..

публикувано на 17.07.24 в 09:13