Хава Пинхас-Коен: Диалогът, дори и вътрешен, дава възможност за спасение

"Усетих Орфей, когато загубих съпруга си. Това стана, когато бях много млада и имах нужда да запазя това усещане за разлъка. Подбрахме стиховете за тази книга да отразяват живота на жената, да са свързани с жената, със семейството – има такава линия в моята поезия."

Връзката с България

"Родителите ми са родени в София, живели са в София и са напуснали в края на Втората световна война. Те говореха помежду си на български. Майка ми ми пееше детски български песнички, както и баба ми, която знаеше и ладино. Иска ми се посланието в тази книга на български да е универсално, но също така в него има една израелска еврейска линия – такъв полъх, митологията, която извира от Библията."

Изкуството – част от паметта и възможност за спасение на душите

"За мен изкуството и поезията в частност са универсални. Но когато се изразявам чрез поезия, аз съумявам да заставам срещу себе си – да разреша някакъв вътрешен конфликт, който имам, и да намеря себе си. Думата на иврит за месия, което е името на Исус, съдържа в себе си думата за диалог. Диалогът, дори когато е вътрешен, дава възможност за спасение. Поезията е това, което вдига диалога на друго ниво. Диалогът е двустранен – отвътре навън и отвън – навътре. Защото когато някой го чете, а аз пиша, това също е диалог."

Изследвания за историческите корени

"Да, те са свързани със семейството ми, но не само – а с цялото тяхно поколение. Много късно започнах да си давам сметка за тяхното пътуване (думата пътуване няма днешния смисъл, а по-скоро има смисъл на оцеляване, на бягство), какъв живот са водили те по време на войната и как е трябвало да изграждат живота си отново. В началото не знаех нищо, майка ми не говореше, а само казваше "Забрави, сега и когато е лошо, е по-добре от тогава". Малко по малко извличах информация и се чувствах като археолог на разкопки."

Жена поет в Израел

"Да бъдеш жена поет в Израел означава да влезеш в една линия, която датира 2000 години (в псалмите, които са чиста поезия...), т.е. поезията е вид задължение – служене на словото. Иврит е древен език, но за разлика от латинския, той не е отмрял, той е жив език, така че ситуацията е малко сложна. От друга страна, да си жена поет в Израел – до 20-те години на миналия век не е имало, чак 80-те години се появяват повече. Има и друга страна на това – да, ние пишем за изживяванията на жените, за семейния живот, но аз винаги съм се съпротивлявала да бъда слагана под етикета "женска поезия". В началото беше много трудно, извървяхме дълъг път, преборихме се за много неща. Например, кухнята вече е тема в поезията. Еротичните преживявания на жената бяха теми, за които не можеше да се пише. От 80-те години нещата вече са различни и компютрите много помогнаха за това. Например, дълго време се избягваха и темите за развода, за болестта, за войната, за онова, което е грозно."

Превод в ефир Василена Мирчева

Чуйте повече в звуковия файл.

Хава Пинхас-Коен е поет и писател от Израел, автор на 12 книги с поезия, преподавател по литература и изкуство в Ерусалим. През 1989 г. основава списанието DIMOOY за еврейска литература, изкуство и култура и го редактира в продължение на 22 години. Творбите ѝ са преведени на повече от 10 езика.

Хава Пинхас-Коен често посещава Балканите (България, Сърбия, Северна Македония, Словения) и пише за региона. Носител е на множество награди в Израел, както и в Сърбия, и в Косово. През 2020 г. е удостоена с наградата „По следите на Орфей” от Международния фестивал на поезията „Орфей” в Пловдив.

Хава Пинхас-Коен е в България и заради проучване, което прави за бъдеща книга за съдбата на българските и в частност пловдивски евреи по време на Втората световна война и след това. Макар да не е родена в България, но майка ѝ е оттук, Хава носи със себе си архивни снимки и свидетелства от онези тежки години. И усилено учи български.