Ще се включат ли българските университети в инициативата за висшите учебни заведения на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), която дава възможност за подобряване на предприемаческия и иновационен потенциал на висшите училища, както и за по-доброто им интегриране в европейската иновационна система?
Европейският институт за иновации и технологии (EIT) е орган, създаден от Европейския съюз през 2008 г. с цел да увеличава възможностите на Европа в областта на иновациите. EIT e част от Horizon 2020, рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации.
EIT помага на предприятия, образователни и научноизследователски институции да работят заедно за създаване на благоприятна за иновациите и предприемачеството среда в Европа.
Защо това е важно и как българските университети вървят по пътя на промяната и осъвременяването на обучението?
Какво представлява инициативата и има ли други подобни, които предоставят възможност за модернизация на системата на висше образование?
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Лидия Гълъбова, зам.-ректор на Техническия университет в София.
“Определено Техническият университет проявява интерес към инициативата на Европейската комисия за модернизация на висшето образование в посока към развитие на предприемачеството, иновациите и високите технологии.
Това не е нова инициатива и мерките, които се предприемат в тази посока, не са от вчера. Това е важен фактор за изграждане на една стабилна национална иновационна система. Което на практика представлява мрежа от организации и институции в публичния и частния сектор, чиято дейност и взаимодействие инициират, внедряват и разпространяват нови технологии и иновации.
Чрез такива дейности – като инициативата на Европейската комисия и на Европейския институт за иновации и технологии – на практика се създават условия за подпомагане на този процес, който е дългогодишен.
България има позитивно развитие в последните години в тази посока, тъй като беше приета стратегията за интелигентна специализация, иновационната стратегия на България беше променена, напоследък е актуализирана.
В нашата страна нещата се случват твърде бавно. Ролята на Университета е по-скоро в развитието на нови технологии. Имаме изключително добре развита научноизследователска база – над 40 лаборатории, в които работят нашите преподаватели и изследователи.
Обучението е на база на развитието на новите технологии. Това, което е новото и се засилва, е обучението по предприемачество и сред студентите. Не само в мениджърските специалности, а и сред специалностите и студентите, които са с изключително инженерна насоченост.
Темата коментира в “Нашият ден“ и доц. Тодор Ялъмов, зам.-декан на Стопанския факултет на Софийския университет.
“Софийският университет участва в разнообразни мрежи от европейски университети в подкрепа на предприемачеството. Дали ще бъде успешно точно това кандидатстване, е рано да се каже.
Това е програма, която цели разширяването на вече съществуващи мрежи на Европейския институт по технологии с други университети.
Предприемачеството става все по-важно в следващите години, тъй като то е необходимо не само за създаването на нови фирми, но и за развитието на съществуващите. Все повече големи фирми подкрепят вътрешното предприемачество при тях.
Така че е важно университетите да подготвят студентите за тези предизвикателства – да създават свои фирми и да бъдат иновативни в съществуващите.
Имаме много предприемачи от нашите студенти, включително и от нашите преподаватели. Работим в партньорство с разнообразни фирми, които споделят опита си, включват нашите студенти в измислянето на нови продукти и услуги. Така че с много неща можем да се похвалим.
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg