Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските университети и инициативата за висши учебни заведения на EIT

Снимка: eit.europa.eu

Ще се включат ли българските университети в инициативата за висшите учебни заведения на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), която дава възможност за подобряване на предприемаческия и иновационен потенциал на висшите училища, както и за по-доброто им интегриране в европейската иновационна система?

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) е орган, създаден от Европейския съюз през 2008 г. с цел да увеличава възможностите на Европа в областта на иновациите. EIT e част от Horizon 2020, рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации.

EIT помага на предприятия, образователни и научноизследователски институции да работят заедно за създаване на благоприятна за иновациите и предприемачеството среда в Европа.

Защо това е важно и как българските университети вървят по пътя на промяната и осъвременяването на обучението?

Какво представлява инициативата и има ли други подобни, които предоставят възможност за модернизация на системата на висше образование?


Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Лидия Гълъбова, зам.-ректор на Техническия университет в София.

“Определено Техническият университет проявява интерес към инициативата на Европейската комисия за модернизация на висшето образование в посока към развитие на предприемачеството, иновациите и високите технологии.

Това не е нова инициатива и мерките, които се предприемат в тази посока, не са от вчера. Това е важен фактор за изграждане на една стабилна национална иновационна система. Което на практика представлява мрежа от организации и институции в публичния и частния сектор, чиято дейност и взаимодействие инициират, внедряват и разпространяват нови технологии и иновации.

Чрез такива дейности – като инициативата на Европейската комисия и на Европейския институт за иновации и технологии – на практика се създават условия за подпомагане на този процес, който е дългогодишен.

България има позитивно развитие в последните години в тази посока, тъй като беше приета стратегията за интелигентна специализация, иновационната стратегия на България беше променена, напоследък е актуализирана.

В нашата страна нещата се случват твърде бавно. Ролята на Университета е по-скоро в развитието на нови технологии. Имаме изключително добре развита научноизследователска база – над 40 лаборатории, в които работят нашите преподаватели и изследователи.

Обучението е на база на развитието на новите технологии. Това, което е новото и се засилва, е обучението по предприемачество и сред студентите. Не само в мениджърските специалности, а и сред специалностите и студентите, които са с изключително инженерна насоченост.

Софийски университет

Темата коментира в “Нашият ден“ и доц. Тодор Ялъмов, зам.-декан на Стопанския факултет на Софийския университет.

“Софийският университет участва в разнообразни мрежи от европейски университети в подкрепа на предприемачеството. Дали ще бъде успешно точно това кандидатстване, е рано да се каже.

Това е програма, която цели разширяването на вече съществуващи мрежи на Европейския институт по технологии с други университети.

Предприемачеството става все по-важно в следващите години, тъй като то е необходимо не само за създаването на нови фирми, но и за развитието на съществуващите. Все повече големи фирми подкрепят вътрешното предприемачество при тях.

Така че е важно университетите да подготвят студентите за тези предизвикателства – да създават свои фирми и да бъдат иновативни в съществуващите.

Имаме много предприемачи от нашите студенти, включително и от нашите преподаватели. Работим в партньорство с разнообразни фирми, които споделят опита си, включват нашите студенти в измислянето на нови продукти и услуги. Така че с много неща можем да се похвалим.

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53