Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кои са “Непознатите будители“

| обновено на 01.11.21 в 13:49
Снимка: БГНЕС

В продължение на седем епизода рубриката “Непознатите будители“ срещна слушателите на програма “Христо Ботев“ на БНР с възрожденци, имащи голям принос за българската общественост, но останали слабо познати за широката аудитория. Или пък познати, но в някакви “христоматийни рамки“, разкриващи малка част от делото им.

“Непознатите будители“, с които ви срещат програма „Христо Ботев” и Мария Мира Христова, са: Паисий Хилендарски, Петър Богдан, Димитър А. Ценов, Яков Крайков, Олга Круша, Захарий Княжески и Кирил Нектариев.

В епизод първи на рубриката беше представен будителят на будителите Паисий Хилендарски от проф. Пламен Митев.

“Наша национална черта е да си отбелязваме празниците като определени дати и след тези дати да забравяме това, за което твърдим, че се борим. За мен въпросът не е да осмисляме будителството като нещо голямо само един ден в годината, а да се опитаме всеки ден да съхраняваме онова, което са ни оставили нашите възрожденски предци като задачи и идеали.“

Чуйте проф. Пламен Митев в звуковия файл.


“Дарителите в образованието даряват нещо много повече от една издръжка на един студент. Те дават на нашата нация едно упование в бъдещето, дават надежда, дават посока, в която би трябвало да се развива една съвременна цивилизация.“ – казва в “Нашият ден“ проф. Стоян Проданов, който участва в представянето на личността на “Димитър А. Ценов – вторият по големина дарител в българското образование“.

Чуйте проф. Стоян Проданов в звуковия файл.

Професор Лилия Илиева с копието на ръкописа на“Кой е Петър Богдан – авторът на най-старата история на Българи“ – разказва проф. Лилия Илиева.

“Мисля, че не сме загубили този възрожденски дух, които толкова ни е възхищавал в нашите стари просветители. Той просто трябва да се разгори по-силно. Може би ден като този помага за това. Познавам много хора, които носят този възрожденски дух – някои са художници, някои са историци, някои филолози. Не всички са известни на широката публика, но за щастие има такива хора. Мисля, че тях няма значение дали са познати или непознати. Важно е тяхното дело.“ – казва в “Нашият ден “ проф. Илиева.

Чуйте проф. Лилия Илиева в звуковия файл.

“Убедена съм, че трябва да помним такива имена като това на Яков Крайков и останалите будители. Те самите не са имали такава вярва в собственото си име, но са имали вярва в това, което трябва да остане след тях. Не знам дали е така, но ми се струва, че Яков Крайков е чувствал самия себе си като твърде обикновен, нормален човек. Знаел е едно, че буквите и кирилицата заслужават усилията и забравата на собствените ни имена, но буквите, с които ще се пишат следващите имена, е важно да останат.“ – казва в “Нашият ден“ фотографът Галя Йотова, която участва в представянето на първия български издател Яков Крайков.

Чуйте Галя Йотова в звуковия файл.

Портрет на неизвестно момиче, дело на Олга Круша. Репродукция: Пламен Петров/„Случаят „Олга Круша“За будителския принос на Олга Круша – първата жена у нас, дръзнала да се подпише като “художник“, разказа в “Нашият ден“ д-р Пламен Петров.

“В годините, в които живее Олга Круша, действително е било въпрос на дързост да възприемеш себе си в едно консервативно общество, в което жената сякаш има една второстепенна функция в родовите отношения, да дръзнеш да се подпишеш като художник. Това е един наистина възрожденски плам, който тя със сигурност по някакъв начин наследява от баща си. Майката на Олга Круша също произхода от един голям врачански род, който би имал огромни заслуги за пробуждането на българското“.

Чуйте д-р Пламен Петров в звуковия файл.

Захарий КняжескиД-р Андриана Спасова представя в поредицата “Непознатите будители“ създателя на първата обществена библиотека у нас – Захарий Княжески.

“Подобно на немалка част от възрожденските просветители, Захарий Княжески е един от първите будители в различни поприща – в училищното и книжовното дело. Има много неща, за които бихме могли да вземем пример от тази личност.“


Чуйте д-р Андриана Спасова в звуковия файл.

Кирил Нектариев

“Най-точният критерий за това какво човек може да даде и какво е дал, е това, че даването е свързано с един много точен момент на преценка какво е необходимо на обществото. Какво е необходимо на собствения народ. Няма универсална рецепта за дарителство. Всеки човек живее в обществото в определено време и в това общество има необходимост от определени неща“ – казва в “Нашият ден“ д-р Стефан Шивачев, който представи Кирил Нектариев – един от най-големите дарители на българското девическо образование“.

Кирил Нектариев – големият дарител на българското девическо образование

Чуйте д-р Стефан Шивачев в звуковия файл.


Снимки: Уикипедия, БГНЕС, личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47