Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Прокурор № 1 на годината

Десислава Петрова: Прокурорът преди всичко трябва да е човек

Съвремието изисква и интердисциплинарни познания и умения, включително за комуникация

Ген. директор на БНР Милен Митев връчва наградата на Десислава Петрова на Деветите правосъдни награди 2021
Снимка: инж. Пламен Колев

В последното за годината издание на юридическото предаване "Законът и Темида" гостува Прокурор № 1 на Деветите национални награди за правосъдие 2021 Десислава Петрова, говорител на Софийска градска прокуратура. Ето какво сподели за своята работа прокурор Десислава Петрова:

Решението да стане прокурор

"Провокира ме да стана прокурор усещането, че това е моят път – вътрешна мотивация, която е трудно да обясня с конкретен пример. Може би характерът ми също има принос за решението ми да поема по този път. На мен ми е интересно да се боря. Трудностите не са в състояние да ме спрат, те просто са мотив да търся пътища за преодоляването им. Страхът никога не е възпрепятствал усилията ми да търся начин за постигане на целта и това ми помага в работата. 

Другото, което ме мотивира, е чувството ми за справедливост. Аз дълбоко и убедено вярвам, че всеки от нас с ежедневните си усилия помага да живеем в един по-добър свят. И се надявам това да бъде все по-чувствително за цялото общество. Много благородна професия е тази на прокурора – тежка, отговорна, но много благородна. Определено е предизвикателство."

Качествата, които трябва да притежава българският прокурор, за да работи системата безпристрастно, независимо и ефективно

"Много са качествата – добрият прокурор е една комплексна личност. Принципно те са и разписани и в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Прокурорът преди всичко трябва да е човек. Разбира се, трябва да познава много добре материята, с която работи – и то не само наказателната. Съвремието изисква и интердисциплинарни познания и умения, включително за комуникация – не само в други правни отрасли извън правото, но и в други науки. И поради това е необходимо непрекъснато всеки един от нас да се стреми да повишава своите знания и умения, за да можем да си вършим добре работата."

Наградата Прокурор на годината на Деветите национални награди за правосъдие

"Това е награда за прокуратурата. Не я приемам като персонално отличие, защото работата на прокурора винаги е комплексна задача – дори чисто организационно е възможно в едно дело да сме подпомагани от други колеги. За да мога да изпълнявам качествено своите функции, трябва да я има съответната организация за това. Когато бъде отличен прокурор, това е награда за цялата прокуратура. Това при всички положения е комплексна работа на цялата прокуратура, на целия екип."

Чуйте интервюто в звуковия файл.

Още по време на следването си в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) Десислава Петрова избира за свой бъдещ професионален път прокурорската професия. Дипломира се с отличие и след конкурс през 2007 г. е назначена като младши прокурор в Софийска районна прокуратура (СРП), а през 2017 г. встъпва в длъжност прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП). Понастоящем е с ранг „прокурор във ВКП и ВАП“. Говорител е на СГП.

По време на работата ѝ като прокурор е наблюдавала дела с фактическа и правна сложност и с висок обществен интерес, по които успешно е защитавала обвиненията пред съда. При работата си по делата често извършва лично действия по разследването и други процесуални действия.

Със заповеди на главния прокурор на Република България през 2017 г. е поощрена с отличие „Служебна благодарност“, а през 2019 г. е наградена с отличие „Знак за заслуга“ и грамота. Член е на Асоциацията на прокурорите в България и в тази връзка участва при подготовката на становища от името на Асоциацията по дела на Конституционния съд.

За да повиши квалификацията си, е участвала в множество национални и международни обучения, свързани с корупционни и данъчни престъпления, с информационни и компютърни технологии, виртуални валути, измами с банкови карти, престъпления против интелектуалната собственост, обучения относно различни форми на международно правно сътрудничество, експертни изследвания, електронни доказателства, както и обучение на обучители, комуникативни умения, съвременни технологии в съдебната система, организиране и прилагане на иновативни методи и др.

През 2015 г. защитава дисертационен труд и придобива образователната и научна степен „доктор“ по научната специалност „Наказателен процес“ към ЮЗУ „Неофит Рилски“, а през 2016 г. е публикуван монографичният й труд, озаглавен „Съдебното следствие в наказателния процес“. Автор е и на редица научни публикации предимно в областта на наказателния процес, както и на някои в сферата на сигурността.

През 2015 г. след конкурс е командирована като постоянен преподавател по наказателно право и процес на кандидатите за младши прокурори в Националния институт на правосъдието (НИП), където изпълнява задълженията си до 2020 г., включително като ръководител на отбор, представляващ страната ни в международно състезание. Понастоящем е временен преподавател в НИП, лектор  в обучения и на магистрати и в тази връзка е автор на редица учебни материали, като участва в работни групи за изработване на различни документи, свързани с дейността на Института. 

През 2020 г. е наградена от директора на НИП със златен знак „Темида“ за съществен принос в утвърждаването на Института като съдебна обучителна институция с най-високи европейски стандарти.

От 2013 г. е преподавател в Академия на МВР, водила е семинарни занятия и в УНСС, а към днешна дата води лекционни и семинарни занятия и във Военна академия „Г. С. Раковски“. През 2020 г. завършва с отличие магистратура по специалността „Защита на националната сигурност“ в Академия на МВР.

Участвала е като съдия в състезания, в т.ч. национални, за решаване на наказателноправни казуси и в тази връзка е получавала благодарствени писма и грамоти от СУ „Св. Климент Охридски“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сърдечносъдовата смъртност у нас – почти три пъти по-висока от средната за ЕС

Високата сърдечно-съдова смъртност в България е предизвикателство, което изисква сериозни мерки за превенция и лечение. Доц. Васил Трайков, председател на дружеството на кардиолозите в България, подчерта пред БНР неотложността на проблема, като заяви, че в националната здравна стратегия са заложени конкретни мерки за борба с него . Това включва..

обновено на 25.04.24 в 06:48
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27