Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Райна Асенова: Спорните въпроси между България и РСМ трудно ще намерят решение

| обновено на 14.01.22 в 11:06
Снимка: БГНЕС

“Спорните въпроси между България и Република Северна Македония трудно ще се решат заради неразбирателството около историята и езика, на който говорят в РСМ“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР журналистът балканист от БТА Райна Асенова.

„Направи впечатление единната позиция, която заеха участниците в Консултативния съвет по национална сигурност. Беше внесена яснота по въпроса какво има предимство в исканията на България по отношение на РСМ.

В едно интервю на премиера Кирил Петков по-рано беше създадено впечатлението, че историята остава на заден план и подходът ще бъде по-скоро прагматичен.

Сега стана ясно, че позициите, които българският парламент е предприел, се препотвърждават и “твърдата линия“ спрямо РСМ взима превес. Твърда от гледна точка на отстояването на българските национални интереси.

В Северна Македония се бяха създали някои представи, че историята няма да бъде водеща и исканията, които са напълно законни, остават на заден план."

Съвместни общи групи

„Това се засегна още в Договора за приятелство и добросъседство и е един полезен прагматичен подход към решаване на споровете между двете страни, за активизиране на връзките между държавите и бизнеса.

Така че това е нещо напълно нормално, залегнало и в плановете на двамата премиери – Кирил Петков и Димитър Ковачевски.

Аз лично очаквам на съвместното заседание на двете правителства, което е насрочено за 25-и януари, тези теми да бъдат поставени и развити. Това според мен е нещо желано, но проблемът и основните спорове са за историята и езика, които трудно ще бъдат преодолени.

А що се отнася до правата на македонските граждани с българско самосъзнание, това е абсолютно резонно наше искане. Правата на тези граждани да бъдат защитени и те да бъдат записани в конституцията на РСМ.

Проблемът тук е, че промени в конституцията могат да се приемат с две трети от гласовете на депутатите, което ще стане трудно, като имаме предвид позицията на ВМРО-ДПМНЕ, и математически, ако погледнем към състава на парламента.

Темата се дискутира в РСМ, но винаги от гледна точка на това, че трябва да има реципрочно искане. Те не схващат нюанса в нашето искане. Смята се, че ние искаме признаване на българско малцинство в РСМ и съответно веднага, особено ВМРО-ДПМНЕ казаха, че тук трябва да се подходи реципрочно и да се иска защита на правата на македонско малцинство в България.

В тази връзка македонистката организация ОМО Илинден – Пирин поиска среща с президента Стево Пендаровски пак огледално на това, че нашият президент прие българи от РСМ, които споделиха проблемите си с българските държавни институции.

Веднага беше поискано същото и от страна на македонистите. Стево Пендаровски прие, но след това беше решено срещата да се отложи.”

Инфраструктурните проекти

“И България, и РСМ говорят за необходимостта от изграждането на “Коридор номер 8“. Но това повече от четвърт век стои само на добри обещания, непрекъснато се подписват някакви договори и се осигуряват средства и няма никакъв напредък.

Надявам се прагматичният подход наистина да даде някакъв резултат и тези неща да се развият."

Чуйте повече в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26