Ако целта на изучаването на „Гражданско образование“ в средното училище е да подготвя активни граждани на демократично общество, то не би имало ефект без да е подкрепено от демократични методи и среда на общуване в самото училище. „Класическият“ авторитарен модел на преподаване и организация на процесите в образованието на практика противоречи на тази цел.
Защото демокрация не може да се изучава по недемократичен начин. Знанията за правата и отговорностите на гражданите, институциите, обществените организации и т.н. са само част от предпоставките за формиране на гражданско поведение. Особено важно е децата да придобият осъзнати нагласи и да усвоят уменията за активно участие в обществените дела. В това най-общо се заключава идеята за придобиване на компетентности. Възпитаването на компетентни граждани не може да е цел и задача единствено на учебния предмет „Гражданско образование“, който се изучава по един учебен час седмично в 11 и 12 клас.
Самото отношение на учителите, независимо какво преподават, начините да включват учениците в дейности, да изслушват мненията им и да насърчават инициативата вече е реален „урок“ по демократично гражданство. Затова от основно значение е и атмосферата и стилът на ръководство в конкретното училище. Ако още разширим кръга на отговорните за формиране на младите граждани в рамките на средното образование и с висшите органи на управлението му, би било добре те да са последователни в посланията и действията си, за да не останат формулираните цели само като добри пожелания.
В рубриката „Всичко за образованието“ по темата разговаряме с Евелина Варджийска, гл.ас. във Философския факултет на Софийския университет.
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под..
Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с..
За изложбата "Abstracta" на италианския абстракционист Атилио Таверна , посветена на голямата изкуствоведка от български произход Дора Валие, в "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg