Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бялата джамия в Абу Даби струва 1 млрд. долара

4
Снимка: Магдалена Гигова

В последните години очите на българите, решили да избягат от зимата на топло, са вперени в Дубай. Но ако там са ориентирани повече към туризма и търговията, то столицата на Обединените арабски емирства Абу Даби минава за финансов и политически център. Въпреки това все повече еднодневни гости прекосяват контролния граничен пункт между двете държавици, за да се дивят на Бялата джамия, Президентския дворец, единствения филиал на Лувъра в света и пистата за Формула-1. 

Ако се чудите защо има КПП по правото като конец шосе между двете братски държави, много просто – по заповед на Covid. Понеже всяко емирство си има свои закони, макар да са под обща шапка, пардон куфия. Това е традиционната мъжка шамия за глава, която се привързва чрез лента, наречена агал. Извън екзотиката на облеклото, доскоро в Абу Даби имаше задължителна карантина с гривна за проследяване на ръката. Сега туристът може да влезе единствено с PCR, чиято валидност е 96 часа. Проверката му е доста щателна.

Преди 20 години, когато за последно бях в Абу Даби, забележителностите бяха толкова кът, че ни заведоха да видим парапет от чисто злато в една банка. Днес нещата са се променили. Една от причините за това е Бялата джамия. 

Официалното ѝ име е „Шейх Зайед“, посветена на създателя на Обединените арабски емирства, който е погребан там. Въпреки че може да побере 40 хиляди богомолци, храмът е едва осмата по големина джамия в света. За да си го представите по-ясно – катедралата “Свети Петър” във Ватикана е два пъти по-малка. Все още мястото държи рекорда за най-голям килим в света. Може да ви заболят очите от цифри, но си заслужава да се знае, че площта му е над 5 хиляди кв. м и тежи 47 тона, колкото 6 големи слона. Възелчетата му на брой са невъобразимата цифра от 2268 милиарда. Тъкали са го общо 1300 души. 

Макар вече да е детрониран от полилей в Доха, доскоро тукашният светилник е бил най-големият в света – 12 тона, с диаметър 10 и височина 15 метра, изработен от позлатена мед и украсен с безброй блещукащи кристали. Белият мрамор е донесен специално от Италия и още 27 държави, а дворът застлан с него се е ширнал върху 17 хиляди квадратни метра. Който е ходил в Тадж Махал, ще забележи удивително сходство при флоралните мотиви и вграждането на полускъпоценните камъни, от които са създадени. В очи се набиват и други прилики – мавританските елементи от джамията Хасан Втори в Казабланка, както и могулските влияния на храма Бадшахи в Лахор.

Джамията „Шейх Зайед“ е живото доказателство, че освен 50 нюанса сиво съществуват и 150 оттенъка на бялото, които се дължат на 30-те вида мрамор. Те изпъкват на фона на инкрустираните злато, кристали, полускъпоценни камъни и керамика. А през нощта художественото осветление е в лилаво. Цялото това великолепие е строено от над три хиляди работници, предимно индийци, непалци и пакистанци, в продължение на 11 години. Макар да е мюсюлмански храм, друговерците са желани посетители. 

Обиколката отнема два-три часа, макар да се движите по определените коридори. Входът е безплатен, стига да спазвате правилата. А те са строги. Поне що се отнася до облеклото. Дамите трябва да носят широки горни дрехи и дълги до земята свободно падащи панталони или поли. Ръцете и деколтетата не бива да са на показ. А косите задължително трябва да са плътно покрити с шал. Пред джамията продават „балкантуристки“ абаи – евтини черни арабски дрехи, с които снимките ви ще станат незабравими. Има възможност да си вземете и покривало под наем.

Мъжете от своя страна трябва да са обути с дълги панталони и ризи, като за тях късият ръкав е приемлив, но не и потници, бермуди или шорти. Не забравяйте къде точно сте оставили обувките си, които задължително се събуват при влизане в храма. Никой няма да ви ги открадне, но има опасност дълго да се лутате по чорапи, докато ги откриете.

При влизането в джамията задължително се минава през проверка на скенер. Асансьор ви сваля от парка до подземния коридор, който отвежда в храма. От снимките по стените му научавате за етапите на строежа и известните гости, които са посещавали храма – от кралица Елизабет Втора до папа Бенедикт. А за да не ви се стори прекалено дълъг преходът – можете да ползвате движещите се пътеки като по летищата. Няма никаква опасност да се изгубите, дори нарочно. Включвате се в човекопотока, който следва очертаното с ограничителни въжета трасе. Охранителите сякаш са навсякъде. Следят да не направите крачка встрани, да не снимате неоторизирани гледки – местата за фотоси са отбелязани с нарисувана камера. В забранените – тя е задраскана. Особено бдителни са за шаловете на жените. Ако случайно коприната се изсули от косата ви, тутакси долитат с учтива молба да покриете главата си.

Под краката ви е най-голямата в света мозайка, а десетките басейни и шадравани придават допълнителна приказност на Бялата джамия.

Арките ѝ следват фазите на луната, колоните – 1096 на брой, приличат на финиковите палми в Абу Даби, които в основаването на града са 1200. Честно казано, преди да открият нефта, май само това и няколко камили са имали. Но Брутен вътрешен продукт от 500 милиарда долара прави наистина чудеса. Един милиард е отишъл само за строежа на джамията „Шейх Зайед“. 

Ако ви се падне по-информиран гид, ще отклоните погледите си от инкрустирания мрамор по стените към мюсюлманските часовници азан. Те показват часовете за молитва и името на имама, който ще я чете. Докато огледате четирите минарета, високи по 115 метра и 57-те купола, движещият се поток от посетители ви е изтласкал до изхода, където отново се потапяте в омаята на басейните и водоскоците, през които дори съседните небостъргачи ви се струват човечни. Не по-малко интересен е и белият президентски дворец, но за него ще ви разкажа някой друг път, че от тези емиратски приказки се превърнах в една Шехерезада.


Снимки и видео – Магдалена Гигова







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Мира Баджева: В Малави мухата цеце не е изчезнала

В "Покана за пътуване" започнахме прелюбопитния разговор с журналистката Мира Баджева за една не особено позната част от Африка – Замбия, Малави, Танзания. Тя ни разходи из резервата в Замбия Южна Луангва. Но разказът бе толкова интересен, че не стигнахме до Малави. Днес ще поправим тази несправедливост към държавата в Източна Африка. Езерото Малави..

публикувано на 06.02.25 в 17:25
Екатерина Христова, адв. Йорданка Бекирска, Цвета Николова и д-р Благородна Макева

Родителските войни и децата

Бежански вълни, ковид криза, бежански вълни, война в Украйна, война в Близкия изток, още бежански вълни - това е светът ни от няколко години насам. И като последици – кризи в почти всички области на живота. Най-видими са икономическата и социалната. България не прави изключение. В страната ни се увеличиха неравенството, бедността, социалните..

публикувано на 06.02.25 в 15:35
Акад. Владимир Овчаров

Той, тя или то...?

Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането на видовете полова принадлежност, бяха обект на разговор за транссексуалните хора и особеностите на тяхното физическо и психично здраве. Заедно с госта – акад. Владимир Овчаров, акцентирахме..

публикувано на 06.02.25 в 09:05

Цената на паметта

Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни.   Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..

публикувано на 05.02.25 в 18:46

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08