Да се поставиш на мястото на другия или емпатия по време на криза

Кризите, които преживяваме в момента – пандемията и войната в Украйна – извадиха наяве огромен дефицит от способност за критично мислене, неподатливост на манипулации и радикализиране и склонност към поставяне на мястото на другия не само в обществения живот, но и в частните ни отношения. Военните действия се пренесоха в социалните мрежи, размяната на мнения прерасна в лични нападки, „разприятелявания“ и обиди. Оказа се, че десетилетията обучения и тренинги по толерантност, диалог, мирно решаване на конфликти, разбиране и приемане на различията са изградили толкова тъничък пласт, че той се пропука и стопи при сблъсъка с реалната заплаха за живота и благоденствието ни.

Когато снаряди разрушават жилищни сгради и детски градини, когато всеки срещнат е потенциална заплаха от зараза, някак е „нормално“ да превключим на черно-белия регистър, на двете крайности – или аз, или ти… Но как да не стигаме дотук, как да изградим свят на човечност и мир. Как да подготвим децата си за този свят, когато самите ние не се справяме с разрушителните емоции и агресията.

Егоцентризмът е присъщ на ранните години на човека, казват специалистите. Той ще продължи да определя поведението му и по-късно, ако първите стъпки на детето са съпроводени от неглижиране или злоупотреби. Мисленето от различни перспективи се развива с годините, но това не значи, че то не трябва да се стимулира от най-ранна възраст. Няма по-убедителен и ефикасен начин да научим децата си на това от личното ни поведение. Ако самите ние се поставяме на мястото на малкия човек и на тийнейджъра, ако с търпение и постоянство търсим решение на конфликтите, шансовете да възпитаме човечни, емпатични и щастливи личности са много по-големи. А когато повече хора в едно общество мислят по този начин, то и обществото би било по-хуманно. 

Чуйте гледната точка на Валерия Симеонова, детски и юношески психолог.

Снимки – Ани Петрова, БНР