Новият танцово-театрален имърсив спектакъл „Последният залез“ обединява екологията и танца, произлиза от работата на Коста Каракашян и Ангел Бондов от „Грийнпийс“ – България по време на уъркшоп за артисти и еколози в Габрово. Към режисьорския екип се включват Антония Георгиева и Диего де ла Роса, като тримата се фокусират върху създаване на гласност за вредата от горенето на въглищата и други изкопаеми горива върху човешкото здраве и природата чрез изкуство. Проектът бе представен в Гьоте институт с трейлър към него, а премиерата на „Последният залез“ ще бъде през май в рамките на официалната програма на 25-ото издание на Габровското биенале на хумора и сатирата с тема „Икономия на средствата“. За процеса на работа и социалната кауза на танцовия пърформанс, разговаряме с хореографа, танцовия артист и режисьор Коста Каракашян:
„Идеята за „Последния залез“ дойде по време на един уъркшоп за артисти и еколози, който организираха музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово. В много населени места има ТЕЦ-ове, които са в опасна близост за жителите на градовете и за много хора няма достъп до нормално качество на живот. Искахме да покажем нещо, което да помогне, да докосне, да разтърси хората, не само като широка публика, роди се идеята за едно сетивно преживяване имърсив спектакъл, публиката не само да види, но и да мине през едно преживяване, говорим за едно бъдеще, в което съвсем сме изпуснали края и сме оставили да погубим всички природни ресурси. Отидохме директно в близост до ТЕЦ- а в Гълъбово, където ежедневно жителите са излагани на големи количества серен диоксид, много от съоръженията там не са в изправност, създадохме танцов дует на мястото. Да покажем физически как тези неща ни влияят. Самото представление представя едно дистопично бъдеще, да кажем след 2050-та година.“
Творческият екип тревожно споделя, че България е единствената държава в Европейския съюз, срещу която тече наказателна процедура за нарушаване на нормите по този показател. Темата за отрицателното влияние на изкопаемите горива и експлоатацията им ще бъде представена чрез дистопичен портрет на бъдеще без устойчива енергия, но с всичките негативни ефекти върху въздуха, водата и човешкото здраве, които вече са реалност в България.
Представлението през май ще се проведе на Регионалното депо за неопасни отпадъци в град Габрово и в него ще участват девет професионални танцови артисти от България и Германия, които вече направиха първите репетиции на терен. Те ще преведат публиката през различните пространства на Депото по залез слънце, като освен визуалното, сетивното преживяване ще бъде водещо, потапяйки всички в едно дистопично бъдеще, в което не сме се обърнали към устойчиви източници на енергия навреме.
„Последният залез“ е ко-продукция с Гьоте-институт по механизма на Международния копродукционен фонд и се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Социално ангажирани изкуства“ и Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала”.
Коста Каракашян е режисьор, хореограф, танцов артист и писател. Проектите му изследват развиването на емпатия в обществото ни чрез танц, кино и образование. Коста създава творби за телевизията, киното и дигиталното пространство. Документалният му танцов филм „Waiting for Color“ за насилието над ЛГБТИ и хората в Чечения е отличен с наградата Prix Lumière на фестивала Cinédanse в Отава през 2019 г. „Waiting for Color“ е в официалната селекция на над 20 фестивала по света и е отразяван от The Guardian, списание Elle, Bloomberg, them, GLAAD и Radio Free Europe. The Guardian пише за филма: „Каракашян се движи със силни тласъци и бърза лекота, тяло с експресия, умения и сила; тяло, което стои на мястото си и не смята да се предаде.“
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..
Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния "Космонавтите само минават" ...
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg