Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дискусионен клуб Terra Култура и Центърът за върхови постижения "Наследство" БГ представят:

Монетните съкровища на България проговарят

Проф. Диляна Ботева-Боянова

Снимка: Ани Петрова

Какви са предимствата и рисковете за България, обявена от европейската и световна научна общност за земята с най-голяма акумулация на златни и сребърни монетни съкровища?

Проф. Диляна Ботева-Боянова от СУ "Св. Климент Охридски" е сред удостоените през 2021 г. с престижната награда на Фондация "Александър фон Хумболт" Humboldt Alumni Award for Innovative Networking Initiatives. Иновативната мрежа на фондацията е фокусирана върху дигиталните средства за превенция на фалшификацията на културно наследство.

Само преди седмици, при удостояването му с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", проф. Франсоа дьо Калатай, директор на Кралската библиотека и нумизматичен кабинет в Брюксел, обяви България за най-богатата земя на златни и сребърни монетни съкровища в целия гръко-римски свят.

Проф. Диляна Ботева-Боянова

В тази връзка проф. Диляна Ботева от Историческия факултет на университета коментира, че българите не просто трябва да се радват и гордеят с този факт, но и да осъзнаят, че носят отговорност. И държавата, и учените трябва да се погрижат за това богатство. Става дума за тежък ангажимент, към който през последните 10 години българската държава има много въпросителни.

За рисковете от фалшификация на културно наследство и световната роля на България в културното наследство и опазването му – чуйте повече от звуковите файлове.


Снимки – Ани Петрова, БНР

Във ФБ страницата на програма "Христо Ботев" можете да видите цялата дискусия




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо храмът на Кибела в Балчик все още се бори за преместване и подобаващо експониране?

Повече от 16 години след откриването на храма на богинята Кибела в Балчик той продължава да стои нереставриран и неекспониран по най-добрия начин за посетителите. Сензационната археологическа находка бе открита случайно през 2007 година при изкопни дейности в частен имот. Радостина Енчева, директор на Историческия музей в Балчик , се включи   в..

обновено на 22.07.24 в 13:49
Радостина Енчева, Мария Мира Христова и Поликсения Петрова (от ляво надясно)

Елате в Балчик, за да се влюбите в Белия град

Белият град е територията на "Terra Култура" в това издание на предаването. В един разговор за историята, древността, туристическите маршрути и образователните програми в Балчик и региона участват Радостина Енчева , директор на Историческия музей, и с Поликсения Петрова – негов уредник. "Ако искаме да променяме настоящето и бъдещето, хората,..

публикувано на 22.07.24 в 12:18
Група ''ЕврАзия''

Богатство, древност и съвременна енергия в българската народна музика

Богатство и древност в българската народна музика със съвременна енергия, вплетена в елементи от джаз и рок от Балканите и Близкия изток. На територията на "Terra Култура" музикантите от група "ЕврАзия" разказват за своята спонтанна, автентична и вдъхновена среща в света на етно музиката. Омайват ни и с изпълнения на живо. Всеки от тях е..

публикувано на 15.07.24 в 12:27

Защо автентичността в риск е риск за идентичността?

Опазването на културното и историческото наследство на България, като част от световното и европейско богатство, застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и..

обновено на 30.05.22 в 12:31

Автентичност в риск – бутафория или наследство?

Опазването на културното и историческото наследство на България като част от световното и европейско богатство застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и иновациите за..

публикувано на 26.05.22 в 15:42