Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българското население ще намалява, ако не се променят факторите на средата

Световен ден на човечеството – бъдеще и предизвикателства

Отпадъкът – ресурс или нещо, от което искаме да се освободим

Снимка: Pixabay

На 11 юли се отбелязва Световният ден на човечеството. ООН учредява този ден официално през 1989 г. по повод раждането на 11 юли през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата. В момента по света живеят два пъти повече хора в сравнение с 1960 г. През 2011 г., броят на хората достига 7 милиарда. Интересен факт е, че първият милиард човечеството е постигнало за 250 000 години, а за втория милиард са били необходими само 127 години. От ООН прогнозират, че през 2050 година на планетата ще живеят около 9 милиарда жители. Този ден се отбелязва още и като Световен ден на популациите.

В Световния ден на човечеството – какви са предизвикателствата, пред които сме изправени? Какви са демографските реалности сега, и какви са динамиките на популациите – коментира в "Нашият ден" Венцислав Кирков, програмен мениджър в Асоциация по семейно планиране и консултант към Фонда за населението в ООН:

"През 2023 г. се очаква да стигнем 8 млрд. души. Исторически погледнато, има промяна на динамиката на прираста. Световният темп на нарастване на населението намалява. Като изключвам континента Африка. Към момента сме 7,960 млрд. души на планетата. Но в Африка темпът е 2,5% на година за нарастване. А това означава, че към 2100 г. самият континент Африка ще достигне 4 млрд. души. Там е най-големият прираст в световен мащаб, като средно за континента коефициентът на фертилност (колко деца има една жена) е 4,4."

Венцислав Кирков подчерта, че Европа е практически без растеж. "През 2020 в Европа е имало 748 млн. души. Към момента (2022) има към 749 млн. души. Процентът на растеж е 0,06, което до голяма степен е свързано с външна миграция, а не с естествените процеси на континента. 

В България фертилността е сходна със средното за Европа – около 1,6 деца на жена, което е под границата за естествена репродукция и опазване на населението. Един от големите проблеми е голямата миграция от България към други страни, особено на лица в репродуктивна възраст. Тази миграция е свързана с най-общо, да ги наречем, фактори на обкръжаващата среда. Свързано е със сигурност, с финансовите условия за престой в държавата, с липсата на места в детски градини (като частни случаи)... липса на възможност да се отглеждат деца със здравословни проблеми – има даже такъв термин "здравни бежанци" за семейства, които не са успели да си излекуват децата в България и са потърсили помощ в чужбина. След 1990 г. има само един период на оживление на раждаемостта – 2003-2009 г. Това е свързано с генерацията, раждана през 70-те години на ХХ век, които като брой са много и независимо от емиграцията, просто им е дошло времето да се репродуцират. В перспектива българското население ще намалява, освен ако не се променят факторите на средата, така че хората да са мотивирани и сигурни. В близките 20 години не се очаква подем в България."

Чуйте повече от звуковия файл.

За климатичните промени, замърсяването на планетата и възможното бъдеще коментар в "Нашият ден" прави Вихра Динчева – член на общността Нулев отпадък - България:

"Ние не си даваме сметка – нито като личности, нито като общество – за боклука, който генерираме. Изнасяме боклука в едно пликче, хвърляме го в контейнера и забравяме. И не се замисляме и нямаме информация за това какъв е пътят на боклука – къде отива, какво става с него? И това според мен създава един навик да се освобождаваме от ненужните неща, като ги хвърляме. Факт е, че сме консуматорско общество. Пандемията засили културата на еднократната употреба. Тя идва от желанието ни за удобство. "Еднократна употреба равно на добра хигиена". А това създаде още по-консуматорско отношение към пластмасата."

Според Вихра Динчева "цикълът е затворен и ние трябва винаги път да се замисляме откъде минава целият път на нещата. Когато сме по-осъзнати за това кое и как консумираме, всъщност ние пускаме нещата, които не ни трябват – облекчаваме живота си. Изисква се едно пренагласяне в началото, но в същото време сме по-осъзнати. А така и водим по-здравословен живот, защото се фокусираме върху нещата, които са по-добри – за нас и за природата".

Каква е целта на Климатичния пакт? За това говори Ирена Събева – посланик на Европейския пакт за климата и аналитичен психолог, изследващ връзката на климатичните промени с психиката на човека:

"Климатичният пакт е движение на хора, обединени от общата кауза да вдъхновяват, да информират и да въвличат хората в активни действия за опазването на климата. Климатичният пакт е част от Зелената сделка на Европа.

През 2009 г. създадох инициативата за квартално компостиране "Храна за Земята". Като психолог, за мен беше интересно отношението на хората към биоразградимите отпадъци. Общувайки с моите съседи, с които повече от 9 години компостираме, задълбочих своите изследвания за това какво е отношението на човека към отпадъка. Защото той е ресурс или е нещо, от което искам да се освободя, искам да забравя

Вече има и климатична психология – като област, която изследва психиката на човека именно като реакция на екологичната криза, кризата с биоразнообразието и нейните ефекти. Вече се използва понятието "екологична тревожност". 

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – Pixabay

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Животът в село Завой

Село Завой е разположено на около 10 км северно от град Ямбол, в широк завой на река Тунджа и в него живеят над 1000 жители. Още от времето на траките тук е кипял живот. Има много доказателства за живота на траки и славяни в землището на селото. Доказателство е също и разположеният на около 3 км древен град Кабиле. В самото село са намирани много древни..

публикувано на 25.02.24 в 12:05
Митаря и фарисея

Съвременните измерения на притчата за митаря и фарисея

Притчата за митаря и фарисея порицава един от основните грехове — гордостта, отлъчил от Божието войнство вдъхновителя на първородния грях, вожда на демоните – Деница. Смирението, тази забравена в наши дни добродетел, се предлага в евангелското четиво от Лука. Всеобщо признатият за онова време грешник – митарят, е посочен за носител на този дух от..

публикувано на 25.02.24 в 09:20
Проф. Димитър Вацов и Николета Атанасова

Пеевски първи въведе руските пропагандни клишета в българското медийно пространство

Новите канали на руската пропаганда в онлайн медиите у нас, според новото проучване на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ), връзката между сайтовете-бухалки и разпространителите на дезинформация, както и триъгълникът прокуратура – сайтове-бухалки – политици у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф...

публикувано на 24.02.24 в 09:10
Снимката е илюстративна

Адв. Захари Генов отговаря на слушателски въпроси

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Захари Генов отговаря в ефир на слушателски въпроси. Евгени Симеонов от София е завел гражданско дело – установителен иск срещу Община Криводол, за да бъде установено, че издаденият от Общината акт за сключен граждански брак между покойния му баща с лице от женски пол е неистински..

публикувано на 23.02.24 в 15:25
адв. Елка Пороминска, Анелия Торошанова и Тодор Тодоров

Новите промени в Семейния кодекс и падането на тайната на осиновяването – II част

Парламентът прие окончателно на второ четене промените в Семейния кодекс, с които осиновени деца ще могат по-лесно да получат информация за своя произход. С изменението отпада изискването за "важни обстоятелства" за процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази..

публикувано на 23.02.24 в 12:35