Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Непознатите будители

Яна Язова – птицата феникс на българската литература

Д-р Петър Величков подготвя второ издание на трите стихосбирки на Яна Язова

Снимка: ДА „Архиви“

За една успешна съвременна будителска мисия и историческите гени на кръвта в "Нашият ден" разказва д-р Петър Величков, литературен историк, биограф на Стара София и Царство България, изследовател на Яна Язова. Човекът, който посвещава живота си на Яна Язова и ако го нямаше, едва ли толкова много българи днес биха могли да се докоснат до нейното творчество. Всичко започва през 1985 г. когато вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Яна Язова "Левски“ по намерената чернова, разчетена от д-р Петър Величков. Благодарение на сизифовския му труд  до българския читател достига трилогията "Балкани“, в която влизат "Левски“, "Бенковски“ и "Шипка", както и дилогията "Соленият залив". 

"Съдбата на нейния архив е да бъде изхвърлен за вторични суровини. За щастие двете сестри Сълза и Поля Петканови, които са дъщери на писателя Константин Петканов, алармират Величка Филипова, директор на Главно управление на архивите. Тя води тримесечна битка с влезлия от няколко месеца в жилището Николай Хайтов, за да може архивистите да влязат в апартаментчето на покойната Яна Язова. Те намират тези три романа в тайник в разтегателния диван", припомня д-р Величков.

Всичко онова, което е написала и което е документирала за себе си, е стигнало до нас чрез едни изрезки от вестници. Сякаш тя много добре е знаела своята мисия и е била готова в името на тази мисия да се откаже от всичко останало. Животът на Яна Язова е програмиран в служба на българския народ.

"Яна Язова единствена достига до своя читател не по оригиналния препис на своите творби, а по техни чернови. За разлика от многото други будители, тя е издържала в пълна изолация 30 години от 1944 г. до 1974 г. Тя няма публикуван ред в пресата, няма публикуване книга. Тя се е надявала, че един ден ще бъде открита и затова е подготвила всички произведения, включително и трите си стихосбирки, работени някъде през 70-те година на ХХ век. В момента подготвям второ им издание", посочва д-р Величков.

Неслучайно изследователят на Яна Язова твърди, че "всичко това напомня една строшена чаша, която трябва да съберем и залепим отново“. И допълва, че тя е уникален случай за българската литература. Тя сама е събирала и е запазила всичко, което е писано за нея, което подпомага поне оглеждането в първия период от нейното творчество до 1944 г. 

"Ако професор Александър Балабанов, който я извайва като автор и ѝ дава този псевдоним Яна Язова, защото истинското ѝ име е Люба Тодорова Ганчева, е имал по-големи възможности, защото е работил с жив човек, то аз трябваше да възстановя живота и книгите по разни чернови, да събирам от няколко чернови текст на един мъртъв човек, когото не можеш да попиташ. Ако този човек не беше оставил едни бележчици в романите си за Левски, Бенковски и Шипка, трудно би могло да се установи датираните, кое кога е написано, кога е преписано, кога е довършено. Всичко около нейните романи наподобява една загадка, кръстословица, която би трябвало да се реши“, разказва д-р Величков.

Пророчески звучат последните строфи от стихотворението "Ще бъда!", където поетесата пише: "Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ".

Целия разговор с д-р Петър Величков чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Североизточно вино

Казват, че почти няма друго място в Североизточна България, където червените сортове грозде да узряват така добре, а белите да развиват изцяло характера си, без да губят характерната си свежест, както Новопазарското плато и конкретно землището на с. Белоградец, на около 45 километра от Варна и Черно море. Там се намират лозовите масиви и избата на..

публикувано на 26.11.22 в 15:15

Има ли бъдеще село Байкалско

Радомирското село Байкалско се намира в Конявската планина, на пътя между Радомир и Кюстендил и в него живеят около 40 човека. До 1951 година селото се нарича Чокльово. Забележителен карстов феномен е Чокльово блато, наричано още Байкалско блато, разположено на 880 метра надморска височина, което се намира на територията на селото и е едно..

публикувано на 26.11.22 в 09:35

Откъде идват известните български фрази

"Учените се водят от страсти, също както обикновените хора. Аз съм пристрастна към фразите и дълги години събирам различни истории как е възникнала определена фраза. Проверявам, изследвам теории, езици, но в крайна сметка става въпрос за хипотези" – казва Яна Сивилова, преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет "Св. Климент..

публикувано на 26.11.22 в 09:15

Ани Торозова, "Анимус": Насилието се предава от поколение на поколение

На 25 ноември отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените .  Статистиките сочат, че всяка четвърта българка е била жертва на насилие . Обществото ни често е свидетел на безпомощността на жертвите, на децата им, на целите им семейства. Защо е толкова трудно да се говори за профила на жертвата в "Нашият ден“, коментира Ани..

публикувано на 25.11.22 в 13:10
Старши комисар Тодор Зимбилев и Анелия Торошанова

Повишеният миграционен натиск и ролята на Гранична полиция

Повишеният миграционен натиск – предистория, проблеми, решения и перспективи?  Каква е ролята на Гранична полиция в управлението на процесите? Какви са реалните проблеми по граничните райони на България? Специален гост на "Законът и Темида" е старши комисар Тодор Зимбилев – бивш заместник-директор на Гранична полиция с ресор "Нелегални..

публикувано на 25.11.22 в 13:05