Размер на шрифта
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

"Климатичен вот 2022" – какво отговориха партиите?

Снимка: gorichka.bg/klimatichen-vot-202

Какви политики смятат да следват партиите по отношение на климатичните политики, декарбонизацията, въглищните електроцентрали, електромобилността, земеделието и животновъдството?

Инициативата за обучения, разговори и дебати за устойчиво бъдеще “Горичка“ се допита за трети път до основните политически сили в навечерието на избори.

Кампанията "Климатичен вот" продължава със своето логично продължение. Нейна основна цел е да насочи общественото и политическо внимание към климатичната тема, търсенето на прозрачност и получаването на обратна връзка от партиите.

“За трети път правим нашата кампания. За съжаление нашите кампании започнаха да се случват доста често. Тяхната основна цел беше не само да получим отговори от политиците, но и самите те малко да се образоват, защото въпросите, които задаваме, са доста сложни и за да отговори една партия, се изискват много различни компетенции“, казва в “Нашият ден“ Магдалена Малеева, учредител на “Горичка“ за резултатите от допитването "Климатичен вот 2022", и допълва:

“Надявам се, че самите партии са се поразмърдали да помислят. Получихме много смислени отговори, почти всички ни отговарят всеки път. Притеснителното е това, че има доста голяма разлика между това, което пише в програмите им, и това, което отговориха на нашите въпроси. Когато отговарят на въпросите, изглежда по-скоро, че между всички има единомислие. Ако трябва да влезем по-конкретно в това как ще се случват тези адаптационни зелени политики, там сякаш няма много компетентност“.

“При “Демократична България“ има доста конкретни стъпки какво да се прави. Донякъде има такива и в “Продължаваме промяната“. Мога да кажа, че на думи има доста заявки и от други места. Но има такива парадокси, например в една от кампаниите във връзка със земеделието, където трябва да има доста промени в земеделските политики на цяла Европа – пестициди, антибиотици и торове, трябва да се намалят с 50%“, посочва още тя и допълва:

“25% от Европа трябва да отглежда храната си биологично. На този въпрос – как ще се постигат тези цели в земеделието – всички бяха казали, че ще правят екологично земеделие. Всички са много зелени, но за момента почти от никой не виждаме промени в тази посока или конкретни неща в програмите, като идеи, които ще се предприемат, за да става по-екологично българското земеделие“.

ГЕРБ не ни отговориха за първи път. Предните два пъти отговориха. Комуникирахме си до последно, но така и не изпратиха отговори. За момента им прощавам, защото имаше само един месец подготовка за тези избори. Всичко беше много напрегнато, но този път ГЕРБ и ДПС не ни отговориха. Предните пъти отговаряха всички“, споделя Малеева в интервю за БНР.

Премиер по климата

“За първи път зададохме въпроса – бихте ли подкрепили премиер по климата? Този път бяха две на две – две партии подкрепиха и две не подкрепиха. Самият въпрос е доста сложен, защото в повечето европейски държави вече има отговорно лице, но отново е много важно да се влезе в правомощията на този човек – какво ще може да прави той и какви са му целите? От гледна точка на това, че климатичните промени са всеобхватен проблем, не засягат само една човешка дейност, е много важно да има такъв координатор, защото една основна причина да няма решение на този тип проблеми е, че няма координация между различните министерства – едни правят едно, други – друго и самите те не си говорят“, допълва тя.

Наводненията...

“Всеки казва, че причината е лошото управление. Това, което ще се случва, е, че по-голямо количество вода ще се изсипва изведнъж. Това наблюдаваме като тенденция, проявите на екстремно време са се увеличили с 30% в последните 30-40 г. Това е тенденция, която ще се увеличава и трябва да започнем да се адаптираме. Усетих, че първата реакция на повечето политици е, че това е лошо управление“, посочва още тя и уточнява:

“В България има експерти, но са малко. На пръсти могат да се преброят учените - климатолози. Самата ги намирам трудно. От друга страна, има експерти, трябва самата партия да потърси такива хора“.

Според нея има експертиза, но трябва “партията да има желание да я потърси и да работи по тези теми“:

“Хората, с които комуникирам, които са евродепутати, са абсолютно наясно с темата, но самите често се оплакват, че не ни чуват на местно ниво. За мен беше интересно да разбера, че, отивайки в Брюксел, ставаш доста образован по въпроса“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Радиопредавател

Ремонт на предаватели на БНР на 8 декември

На 8 декември от 10.00 до 16.00 часа ще бъде извършен ремонт на предавателите на ултракъси вълни ВЕЛИКО ТЪРНОВО 4 на честота 96 MHz, излъчващ програма „Хоризонт“ и ВЕЛИКО ТЪРНОВО 5 на честота 99.6 MHz, излъчващ програма "Христо Ботев“. Възможни са прекъсвания на сигнала. Можете да слушате БНР през интернет сайта binar.bg програма „Хоризонт“ на честота..

публикувано на 08.12.22 в 06:00

До Созопол и пак натам

От Созопол и "О-солената риба" екипът на "И рибар съм, и ловец съм" се завърна леко травмиран и посърнал! Оказа се, че Градът на спасението може и… да те убие. Със спомени! Спомени за чироза, което се оказа пролетната суха скумрия.  Спомени за кюфтета и луканки от моруна! За калкан с кисело зеле!!! За гàросите, приготвяни от черния дроб на скумрията..

публикувано на 07.12.22 в 17:40

Мона Каушик: Индийците лесно приемат българския език

Мона Каушик е фолклорист, писател и университетски преподавател и е родена в Индия, но вече повече от 20 години живее постоянно в България.  Завършва висшето си образование по хиндиезична литература в Индия и след като специализира български език и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски", става и по настоящем е..

публикувано на 07.12.22 в 15:50
Александър Симидчиев

Нужно е цялостно преформулиране на стратегията за детско здравеопазване

На 6 декември 2022 г. на експертна среща в Народното събрание, организирана от депутати от "Демократична България“, бяха обсъдени стратегическите цели на проекта за Държавна детска болница и изискванията, които ще бъдат заложени в заданието за изграждането ѝ.  Без анализ на нуждите за следващите 30 години няма как да се направи качествено задание за..

публикувано на 07.12.22 в 13:35
Д-р Николай Шарков

Какви промени са нужни за стоматологичната грижа в България?

Около 160 хиляди деца у нас имат поставени силанти на първите си постоянни дъвкателни зъби за превенция срещу образуване на кариес, като част Националната програма за профилактика на оралните заболявания.  В "Нашият ден“ д-р Николай Шарков , председател на Българския зъболекарски съюз, избран през 2021 г. за ковчежник на Световната дентална..

публикувано на 07.12.22 в 12:10