Ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване сред жените. Нарастването на честотата се обяснява, от една страна, с факторите на околната среда, а от друга страна – с чисто репродуктивните промени, защото жените все по-често забременяват и раждат след 30-годишна възраст и респективно по-рядко кърмят. Фамилната обремененост влияе върху честотата на това заболяване. В България липсват регистри и скринингови програми за различните онкологични заболявания, ето защо българският пациент все по-трудно се ориентира в лабиринтите на здравната система.
"Лабиринтите на здравната система стават все по-всеобхватни, защото всеки пациент, тръгвайки по пътеката на здравето, тръгва от личния си лекар, който в даден момент е доста ангажиран с много пациенти. Голяма част от тях са с доста придружаващи заболявания. За съжаление колкото проблеми има един пациент, толкова повече време трябва да му се отделя, което от своя страна следва една особена натовареност на личните лекари“, коментира в "Нашият ден" д-р Ваня Митова, началник Отделение по обща хирургия в УМБАЛ "Лозенец" и един от учредителите на Съвместна онкологична национална мрежа.
Важно е да се намери подходящият специалист в подходящото време. Но когато не намериш лекар в правилното време и не потърсиш своевременна медицинска помощ, това води до усложняване на състоянието в някои случаи, до напредване на процеса и особено когато се касае за рак на гърдата, защото това все пак е злокачествен процес.
"Пътят на пациента се оказва много дълъг и огромна част от случаите не достигат до пълният етап и обем, в който всъщност лекарите искаме да се случва“, допълва д-р Митова. Според нея когато пациентите попаднат на правилното място, при правилните лекари и се очертае правилната посока, ракът на гърдата може да бъде лечим.
УМБАЛ "Лозенец" се присъединява към инициативата на Столична община за включване в информационната и профилактична кампания за борба с рака на гърдата през месец октомври. В тазгодишната кампания се включват седем болници от София и страната."Всеки понеделник през октомври правим прегледи от 16 ч. до 19 ч. с идеята, че ще може да се обърне повече внимание на пациентите, и второ, че огромна част от жените искат понякога да бъдат прегледани, но нямат възможност, защото са ангажирани“, посочва д-р Митова.
В България може да се прави качествена медицина, и в частност – в хирургията, твърди д-р Ваня Митова. Не случайно тя печели I място в конкурса на Българския лекарски съюз "Млад медик" 2017 в категория "Лекар-специализант". Не крие, че "България може да стане по-добро място за живеене, ако ние се постараем".
"Необходимо е да има една национална здравна система, която да обединява т.нар. "скринингови програми" – особено за социално-значимите заболявания, в която група спадат ракът на гърдата, колоректалният карцином, ракът на маточната шийка, ракът на простатата при мъжете. Необходимо е държавата да се намеси при всички положения, защото примерите от чужбина и те са ясни. В момента се изготвя Националният антираков план за нашата държава, който ще бъде в сила от 2023 до 2030 година, където много стриктно е описано, че 90% от населението трябва да минава през скринингови програми. Как ще се случва това, държавата трябва да каже", казва д-р Митова.
Телемедицината трябва да бъде използвана, защото това е една крачка в бъдещето при лечението на онкологични заболявания.
"От утре стартира мобилно приложение за скрининг на рака на гърдата. То ще дава информация кога да се самопрегледаме, как да стане това, стъпка по стъпка. Кога във времето е необходимо да направим преглед и при какъв специалист. Как да съхраним документацията, която понякога се оказва важна“, споделя д-р Митова.
Целия разговор с д-р Ваня Митова можете да чуете в звуковия файл.
Д-р Ваня Митова завършва Медицина през 2013 г. в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с отличен успех. През 2019 г. придобива специалност по „Хирургия“. От 2015 г. до момента е асистент по Хирургия към Медицинския факултет на СУ и обучава студенти от специалност “Медицина” на български и английски език. През 2019 г. завършва и втората си магистратура по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.
Д-р Митова печели I място в конкурса на Български лекарски съюз „Млад медик 2017“ в категория „Лекар-специализант“, а преди това в 3 последователни години отново след спечелени конкурси е и стипендиант на БЛС. От 2019 г. е в Лигата на „Лекарите, на които вярваме“.
Д-р Ваня Митова има редица преминали квалификационни курсове по хирургия на гърда, коремна, лапароскопска хирургия, лечение на хронични рани, ехомамография и ехография на коремни органи. Част от тези курсове са в чужбина – Унгария, Франция, Германия и Полша. Специализирала допълнително образна диагностика и хирургично лечение на рак на гърдата. Професионалните и научните интереси на д-р Митова са в областта на общата хирургия и диагностиката и хирургичното лечение при заболявания на млечната жлеза.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg